Тъкмо защото е пролет, спомените от едно мечтано и обгрижвано с вълнения пътешествие до Лапландия миналата Коледа вече са отлежали, изчистени от емоции и напълно освободени от задължителната магия, с която напълнихме куфара за Северния полюс. А ето и с какви факти стегнахме багажа на обратно:
1. Не един, а двама дядовци
Сам решаваш как да го приемеш - дали като вълшебство или като трик на комерсиална стратегия за обслужване на повече мераклии за среща с добрия старец. Но е вярно - „истинските” са двама.
Единият дядо „живее” в Santa Claus Village, недалеч от финландското градче Рованиеми - най-посещаваното място на света в навечерието на Коледа. Удобно е полегнал в масивно дървено кресло насред гостоприемна къщичка, маркирана с бяла линия, показваща, че след като я прекрачиш, вече си „превзел” и Северния полярен кръг (за което винаги можеш да получиш грамота срещу 7 евро). Дядото е червендалесто-усмихнат, също като онзи, който помниш от детската градина, и в чийто скут те натискаха да седнеш въпреки крясъците ти на ужасено животинче. Приликите обаче свършват дотук. Брадата на „истинския” дядо е дълга до коленете и повече прилича на негова си, очите му са сини, шапката му – с пискюлче тип „мартеничка”, а дрехите му – не като по нашите ширини. Много е мил – подава ръка, казва ти „Добре дошъл”, после някой припряно те насочва накъде да гледаш, за да те снимат (само срещу 35 евро снимката, защото собствен апарат в къщата на добрия старец не можеш да ползваш) и хайде, довиждане, че и други чакат…
Другият дядо – досущ като предния, само че с кафяви очи, те чака в друго кресло в Santa Park – подземно място за забавления тип „Дисниленд”, намиращо се само на два километра от Santa Claus Village, но също задължителна дестинация, особено ако си с деца. И той те посреща, и той те прегръща за снимка, и той те подканя да побързаш… Е, ако имаш рожден ден в същия този ден, в който си решил да се срещнеш с него, набързо ти изпява Happy birthday и тогава те изпраща. А ако си само на седем години и го гледаш в ръцете, майка ти и баща ти да се оправят. Все някога трябва да те сблъскат с реалността.
2. Не можеш спокойно да излъжеш децата, че няма нищо гнило във… Финландия
Чакаш поне час на опашка за среща с всеки от дядовците, буташ се с тълпи от цял свят, за да си купиш сандвич, а буквално на всяка крачка ти слагат в ръцете ту елфска шапка, ту недобре ушити „еленови” рогца, Made in China. Само за 20 евро. Децата започват с: „Моля те, мамо, купи ми само едни”, продължават с: „Абе някой ще ни подари ли изобщо нещо?” и накрая стигат до тъжното заключение: „Същото като в мола е!”
3. Всички елфи знаят къде е Слънчев бряг
Всички скокливи беловласи елфи, които срещнахме около дядото, а дори и някои сервитьори, прехвърлили 50-те в Рованиеми, имаха паметни спомени от родния Маями. „Ооо, България, оооо Съни бийч”, разтегна двойна усмивка и замечтано забрави за какво точно сме го спрели първия фен на България. А после започна да ни прегръща и потупва в опити да съживи спомени с вкус на сол и нощен живот. „Помня топлото море, вълните и Валентина – разказа ни друг елф. – Тя беше една такава тъмнокоса, стройна, великолепна. Винаги ще остане в сърцето ми”. „Ние пък сме тук, за да отнесем спомени за Дядо Коледа" - отговорихме, а той махна с ръка в смисъл „абе няма да е съвсем същото”.
4. Елените се движат с 5 километра в час...
...и можеш да си помислиш, че летят само в момента, в който излизаш от летището и срещу себе си виждаш извисяваща се скулптура от седем прелестно изваяни, но все пак бронзови еленчета в полет. Е, и ако е паднала мъгла и ги гледаш отдалече. Иначе в Santa Claus Village са навсякъде и можеш да ги яхнеш срещу 20 евро. Ще ти отнеме още час да направиш пет кръгчета в опити да си представиш как го прави Санта и как смогва за 32 часа да влезе в 640 милиона къщи, като във всяка секунда го прави едновременно в 5556 къщи, за да не разочарова нито едно дете на Бъдни вечер.
5. Хъскитата са тези, които летят. Почти буквално
Едно приключение с истинска стойност, което можеш да си причиниш в Лапландия, е husky ride. Фермите за хъскита се не една и две, и всичките предлагат да се повозиш на шейна, дърпана от кучета от породата Аляски маламут. Това са северни впрегатни кучета, които се различават от хъскитата, но за улеснение на туристите се наричат така дори от местните, които са наясно с разликите в породите. Райдът е минимум два часа (максимум два дена с преспиване в тайгата) с движение в галоп от 32 км/час. Инструктират те как сам да караш шейната си и да улесняваш пробега на кучетата, а ако си вътре в нея – как да не пречиш на животните. Останалото са два часа чист адреналин сред пустошта наоколо и двуметровия сняг, през който кучетата „прелитат” без проблем, огласяйки мрака с доволен лай. 17 километра повече смисъл въпреки студа.
6. Снежанка vs. Баба Коледа
Каквото и да си мислил за астистентката на Дядо Коледа, колкото и да си я представяш като дългокоса красавица с или без бяла премяна, тя всъщност е… Баба Коледа. Работи в малка уютна пекарната в Santa Park и изглежда като истинска баба. Облечена е с националната носия на Финландия и с гордост си носи широката усмивка, докато ти продава джинджифилови курабии, които да украсиш със захарна глазура и да си подсладиш коледното преживяване. Най-близко до представите ти за Снежанка може да се окажат младите финландки-елфи, които забавляват децата в арт-работилничките в парка. Усмихнати са, но не очаквай много повече.
7. Работилницата на елфите не е това, което трябва да бъде
Онова, което си представяш като елфска работилница, всъщност е една атракционна зала, през която се преминава с влакче и в която всички елфи са автоматизирани кукли, „дялкащи” някакви „играчки”. Единственото място, в което наистина се чувстваш като в приказка, е това. Обиколката му обаче свършва за четири минути, после един „истински” елф с шапка и всичко останало ти подава ръка, за да слезеш от влакчето и отново попадаш в реалността. Да, и в нея можеш да си самоизработиш подарък от памук с лика на Дядо Коледа, но те бутат другите, които също искат да се вредят и нерядко материалите свършват преди да ти е дошъл реда. Ето тук вече не успях да се скатая от въпроса: „Откъде идват подаръците?” Обясних, че ако Дядо Коледа носеше подаръците, а на едно дете се падат средно по два подаръка за Коледа, то за да успеят с всички подаръци, в работата трябва да се включат общо 3000 елфи или джуджета. Всеки елф трябва да опакова един подарък за не повече от 10 секунди, да работи по 8 часа на ден през цялата година, а ако използва по 80 см хартия за всеки подарък, да използват общо два и половина милиона километра хартия. Децата разбраха сами останалото.
8. Елените и белите мечки не са свещени животни – срещаш ги по-често на пържоли в гурме-ресторантите
Предупреждавам, че следващите редове са бич за вегетарианци, вегани и суровоядци!
Пържолите са много вкусни! Обещавам ви, че не сте опитвали толкова добре мариновани, сочни и апетитни късчета месо като еленското и мечешкото. Сервират ги върху дървени чинии, най-често в комбинация със сотирани картофи и разядки тип „не е ясно какво има вътре, но искам още”. Ако се чудите къде да ги пробвате – в превъзходният финландски гурме ресторант Nili (резервирайте предварително, защото ще чакате минимум час на опашка по Коледа), в Aitta Deli & Dine или дори в Siipiravintola Wingston Ky – най-доброто място за бургери в региона. Стековете са между 35 и 50 евро.
Може да посетите и няколко ферми за елени, в които задължително има ресторанти със специалитети от еленско месо, а ако сте група - да опитате частна лапландска вечеря в място като Joulukka's Kota Restaurant (супа от сьомга или морковена, традиционно еленско задушено с картофи и червени боровинки, боровинков пай срещу 950 евро за 10 души).
9. Северното сияние не върви в пакет с Дядо Коледа
Може да си мислите, че Северното сияние съпътства Дядо Коледа навсякъде, но попадайки в Рованиеми, ще се убедите, че най-сигурният начин да го видите е като посетите интерактивния музей „Артикум”. Там в просторна и приятна зала за прожекции може да му се наслаждавате около половин час. Без да мръзнете под звездите. Алтернативата е несигурна и скъпа (около 500 евро за четирима). Десетки фирми предлагат да ви вземат от хотела към 20 часа, да пропътувате около 200 километра отвъд полярния кръг и да се си направите fire camp на открито в очакване сиянието да ви се покаже точно на вас, точно в избраната нощ. Обещават ви, че вероятността е голяма, но при нас не се получи. Не отричам, че е интересно, забавлявахме се около огъня и гледахме небето повече от всеки друг път. А това си е звездно преживяване.
За ентусиастите, които не искат прожекция и не им се плаща: Местните се кълнат, че сиянието се вижда и на няколко специални места в самия град – най-обещаващото се намира в арктическата градина зад музея Арктикум. Да знаете, че колкото е по-тъмно, толкова по-добре. И задължително идете между октомври и април.
10. Магията и тишината на святата нощ са само… в песните
Няма опияняващи коледни мелодии, нито звън на камбани или усещане за необясними чудеса, които витаят във въздуха. По Коледа в Лапландия чуваш предимно глъчка и звън на чаши, съпроводени с поздрави на всички езици. Редуват се "С Рождеством", "Joyeux Noël", "Feliz Navidad", "Frohe Weihnachten", „Hyvää joulua", "Buon Natale", "Merry Christmas", "Sheng Dan Kuai Lè" и много други. Шумно и забавно е!
Това бяха разликите. Приликата е в студът. Той е истински – сутрин се молиш да се стопли и температурата да достигне обичайните по обяд – 17 градуса.
*
Текстът е изпратен от Ваня Емилова. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
