Понякога в село Лайдинген човек не знае точно в коя държава се намира.
Тук живеят 220 души: 192 от германската и 28 от френската страна. Границата пресича малкото селце, разположено сред полета, овощни градини и тревисти хълмове.
1,6 км е дълга улицата, която свързва Франция и Германия. Или ги разделя, зависи от гледната точка. За всеки в Лайдинген, който на френски се нарича Лайдинг, е различно.
През деня минават два буса с хляб – френският между единадесет и три, немският - точно в девет.
В селото има двама пощенски раздавачи, говорят се два езика и се ходи в две църкви – и двете католически. Ако някой иска да се обади на съседа си, трябва да набере кода на страната и да проведе скъп международен разговор – при все, че хората, които живеят на тази улица, могат да видят какво става в кухнята или хола на съседите им.
Жителите на селото много често пресичат границата. Един от тях например разказва, как ходи да зарежда колата си във Франция, защото е по-изгодно. Хората ходят и да пазаруват във френския град Бузонвил, който е само на 5 км. Пастет и багети, риба и сирене са по-евтини от другата страна. Колбаси, мебели и електроника пък е по-изгодно да купиш в Германия.
Селото има обща пожарна. До скоро обаче френските пожарникари не са работели с немските си колеги. Ако някоя френска къща е горяла, трябвало е да се вика пожарна от Бузонвил.
През май в селото от камък и стомана са построени два т.нар. „гранични прозореца“, единият до немската църква, другият пред френската. Ако човек погледне през единия, може да види църквата от отсрещната страна. Нищо не пречи на гледката. Тя трябва да е безгранична. Камбаните и на двете църкви бият на всеки кръгъл час. Започва френската, а немската ѝ отговаря – човек едва може да ги различи.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
