Планината на безсмъртието се намира в китайската провинция Анхуей. Това е Жълтата планина.
Тя представлява верига от 77 скалисти върха, високи над 1000 метра, е мистично потънали в бяла мъгла, разкъсвана тук-там от чепати дървета и не спира да привлича човешкото внимание от хилядолетия.
Намиращата се в южната част на страната планина, е известна в целия свят с красотата си. Тя е и едно от най-важните световни природни богатства. Една от най-известните гледки в Хуаншан е „От вълшебната четка се раждат цветя”. В една дълбока долина има един изровен от времето каменен стълб, който е по-дебел в основанието си и изтънява нагоре като четка. Самият му горен край е съвсем тънък като космите на четката. Върху този камък расте един бор, който е разперил широко короната си, сякаш букет цветя е разцъфнал на върха на четката, от където идва името на гледката. През 1990 г. ЮНЕСКО официално вписва Хуаншан в своя списък на световното природно наследство.
Преди тя се е наричала Черната планина заради лъскавите черни скали в нея, но през 747 г. я прекръстили на Жълтата планина, в чест на легендарния жълт китайски император Хуанди.
Според легендите, Жълтият император Хуанди е родоначалник на китайската нация. Той управлява над 100 години и си спечелва дълбоката обич на народа. По-късно, поради напредналата си възраст, той решава да преотстъпи престола на младия си наследник.
Хуанди бил много жизненолюбив човек и не искал да умре от старост, затова решил да потърси място, където няма остаряване. Той взел двамата даоисти Жун Чъндзъ и Фу Циугун за свои учители и започнал да се учи от тях на начините за постигане на безсмъртие и вечна младост.
Даоизмът се заражда в Китай и в най-ранната си история се занимава с търсене на начини на постигане на безсмъртие. За тази цел трябвало да се иде в някоя свещена и красива планина. Затова Хуанди, заедно с двамата си учители, тръгнали да търсят такова място. Те прекосили много планини и реки, обходили цял Китай и най-накрая стигнали до Черната планина. Пред тях се извисявали високи върхове, които пронизвали облаците. Облаците като мека коприна обвивали планинските върхове, долините били закътани и стръмни, сякаш човек се спускал до дъното на морето, и също били изпълнени с облаци. От пръв поглед, Хуанди усетил, че тази планина е най-идеалното място за тях.
Всеки ден, те събирали дърва и палели огън, събирали лекарства и варели смеси. Без да обръщат внимание дали валял сняг или духал вятър, те не спирали за миг. Според легендата, елексирът на безсмъртието трябвало да се приготви девет пъти и чак тогава се получавал. Те едно след друго варели лека и колкото повече пъти, толкова по-трудно ставало, но Хуанди бил твърдо решен да стигне до края.
След 480 години, най-накрая се образували бляскави топчета. Хуанди ги изпил едно и веднага усетил, че тялото му става леко като на лястовичката и може да се издигне и да лети из небето. Неговата коса и брада от бели се превърнали в черни, но бръчките от възрастта му си останали. Точно в този момент, от една скала в планината, изведнъж бликнал червен извор, над който се кълбяла пара и се издигал приятен аромат. Фу Циугун поканил Хуанди да се изкъпе в червената вода. Той се потопил там за седем дена и седем нощи и се сменила цялата му остаряла набръчкана кожа.
От Хуанди сякаш излизала червена светлина, към него се върнала младостта му. Той вече се превърнал в безсмъртен и вече нямало да се тревожи, че може да остарее и умре. И понеже именно в тази планина достигнал безсмъртието, тя била преименувана от Черна в Жълта.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
