Предлагам да поемем виртуално в северозападна посока. Там ни очакват завладяващи и горди места, изпълнени с история, легенди и дива красота.
В чипровския дял на Стара планина се намира един красив и впечатляващ манастир, който е обграден от природа, птичи песни и магнетизъм. Магнетизъм, който е скътан там от далечни времена и разказва чудни истории за храбри монаси и талантливи възрожденски майстори.
Лопушанският манастир се намира на около 100 км от София и грабва вниманието с наистина внушителна архитектура. В близост откриваме монтанското село Георги Дамяново, което преди се е наричало Лопушна. А някои от вас може би свързват името с едно специално вино, което се прави във винарна Лопушна.
Историята разказва, че Лопушанският манастир е възстановен върху развалините на друг стар манастир и това се е случило около средата на 19-и век. Храмът в манастира носи името на св. Йоан Предтеча и там имате възможност да разгледате и да се удивите на наистина красиви стенописи и иконостаси. Интересно е и да се знае, че Лопушанският манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
Дворът на манастира е просторен и ако го посетите през топлите месеци на годината, ще насладите на много зеленина и на прекрасната сянка от огромното иглолистно дърво, което сякаш е разперило покровителствено клони над светата обител.
Има и забавления за децата – два вида масивни дървени люлки, които много се харесват на най-малките посетители и пада голяма веселба с тях.
Точно по средата на манастирския двор се издига и красива каменна чешма. Там има надпис, който уведомява, че тя в построена през 1856 г. А самата вода извира на около 3 километра от манастира.
Разказва се, че манастирът е бил любимо място за посещение от Иван Вазов и дори е написал част от творчеството си точно там.
В двора на манастира има един параклис, който е и костница. Там се пазят костите на загиналите в Чипровското възстание. Този параклис се използва за богослужение по време на студените зимни месеци.
Ето, че дойде време да потегляме обратно, тръгваме си и хлопва зад нас огромната дървена порта на манастирския двор. Това извиква в съзнанието ми картини от миналото, опитвам се да си представя хората, които са влизали и излизали от тук. Колко ли пъти някой с надежда е тропал на тази врата и с какви ли мисли са влизали посетителите. Дали са знаели, че изграденото от тях ще просъществува и ще разказва без думи за миналото…
Определено тази разходка беше удоволствие за цялото семейство. Насладихме се на природата, докоснахме се до историята и си тръгнахме някак по-богати. Богати със спомени и с мислите, че сме наследници на тази красота.
*
Текстът е изпратен от Моника Тинчева за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие пътеписи и фоторазкази на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
