"Нещо свежо като летен морски бриз, дързък хумор и иронична хапливост – това можете да очаквате от разказите на Деян Копчев, събрани в сборника „Лятна детективска история с таралеж“ (Издателство Deja Book). По тия страници ще срещнете рояк герои, с които бързо ще станете приятели. Началото е поставено с пътуване до морето със Силвио Чичин и неговия очарователен таралеж, а след това още много забавни случки. Ако пък в този миг сте на плажа, завиждам ви – комбинацията на тази книга с пясъка и вълните е неустоима."
Христо Блажев, knigolandia.info
Прочетете откъс от „Лятна детективска история с таралеж“, а в края научете как да спечелите книгата от Peika.bg.
*
Карах към Кестен. Мокева ми бе поверила служебна кола, с която да стигна до градчето, и служебен телефон, от който вече сигурно бях набрал толкова номера, колкото някой за цял живот не би могъл. Беше делник и нямаше почти никакво движение. Слънцето грееше, а аз не спирах да се усмихвам. Чувствах се почти пълноценен. В крайна сметка се беше оказало, че все пак някой се интересува от услугите ми – отново бях полезен. Пък и сивият плик с банкноти в джоба на ризата придаваше някакво приказно очарование на цялата ситуация. От доста време не бях докосвал двайсетачки, а сега имах малка купчинка от тях близо до сърцето си. Платих на Пепе наема за изминалите месеци, дори му дадох пари и за няколко месеца напред. Той бе толкова щастлив, че извика Росица да види как му плащам.
– Виж дали са истински! – заповяда му тя, след което се отдалечи, влачейки краката си. Мислех да му кажа, че в деня, в който жена му се усмихне за първи път, хиляди слънчеви маргаритки ще увяхнат, но си замълчах.
Купих си нова четка за зъби и нова пижама, няколко книги, едни чехли, чесало за гръб, кутийка скъпи пури (докато пушех една на тясното балконче в кантората си, загледан в бързащите по улицата долу хора, поклатих глава и самодоволно си казах – „Ех, нещастници...“).
Поверената ми кола не беше кой знае каква, някакъв малък стар опел, но това не ме интересуваше. Никога не съм разбирал от коли, още повече от стари и малки, така че единственото, което исках в случая, бе да ме закара до Кестен, в замяна щях да ѝ сипвам бензин.
Отворих прозореца и изкарах ръката си. Почувствах я като обвита с мокра кърпа. Усмихнах се, слънцето грееше и аз свирепо настъпих педала на газта. Колата изръмжа, доколкото ѝ бе възможно, и се понесе напред.
Миг по-късно набих спирачки, опелът поднесе, тръгна наляво, после надясно и след като видя, че няма накъде повече, спря.
Дишах тежко, а кръвта бълбукаше из цялото ми тяло като вряща вода. Рязко отворих вратата и излязох на шосето. Асфалтът се бе напекъл от слънцето и заедно с високите треви наоколо придаваше лятна филмова атмосфера. Беше пусто. Пред колата ми, на около половин метър от предната лява гума, се бе свил таралеж. Току-що бях спасил живота на малкото копеленце.
Отворих багажника и потърсих някаква ръкавица или нещо подобно, но единственото, което намерих, бе разкъсан парцал – нечии бивши гащи. Нямаше време за губене, увих ги около ръката си и вдигнах таралежа. Сложих го на предната седалка и още преди да успея да заобиколя и да седна зад волана, той се бе изсрал.
– Тъпак! – отбелязах аз и натиснах газта.
Бях си намерил компания.
В късния следобед видях морето. Спрях в една отбивка на пътя високо над вълните, за да изпуша една пура. Излязох от колата, запалих, издишах гъстия дим и се облегнах.
Не бях виждал морето от дълго време. Лепкавият въздух се смеси с аромата на скъпата пура, аз въздъхнах и за момент се почувствах наистина щастлив.
Погледнах в картата – до Кестен оставаха малко повече от стотина километра, затова без някаква специална причина паркирах пред един от стотиците курортни барове, влязох и се напих. Таралежът беше с мен – жив свидетел на завръщането на великия детектив Чичин...
*
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата на Деян Копчев „Лятна детективска история с таралеж“ (Издателство Deja Book).
Как?
Споделете в коментар под откъса тук: Кое е най-щурото нещо, което ви се е случвало на път за морето (или за някъде другаде през лятото)?
Наградата ще бъде изтеглена чрез жребий и обявена във фейсбук страницата на Peika.bg на 10 юни 2014 г.
Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
