Любопитни факти за Чичен Ица - Няма такава рубрика - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Любопитни факти за Чичен Ица
Автор: Peika.bg
Любопитни факти за Чичен Ица
Снимка: pexels

Когато хората чуят за маите, вероятно си мислят за руините, които принадлежат на древния град Чичен Ица.

В разцвета си градът е служил като дом на своите хора, огромен пазар и религиозен център. Дори днес, когато градът лежи в руини, той все още стои като свидетелство за славата на древната цивилизация на маите.

Научете повече с тези невероятни факти за Чичен Ица:

Името Чичен Ица има своя собствена история

Chichen идва от две думи на маите, chi’, което означава уста или ръб, и ch’en или ch’e’en, като и двете означават кладенец. Самата "Ица" може да се отнася за културата на маите. Като алтернатива обаче Ица може да произлиза и от две думи на маите, its или itz, което означава магьосник, и ha, което означава вода. Взето заедно, Itza би означавало магьосник или омагьосване на водата. И заедно името Чичен Ица би означавало "в устието на кладенеца на Ица". 

Около Чичен Ица има няколко понора

Това е резултат от факта, че варовикът съставлява по-голямата част от района, върху който се намира градът, полуостров Юкатан. Варовикът лесно абсорбира и пропуска водата, което означава, че всички реки и потоци в региона текат под земята. Докато водата преминава през варовика, тя разтваря част от скалата и я отнася. С течение на времето това води до отваряне на кухини във варовика. След това земята се срутва, образувайки понор.

Въпреки че това прави изграждането на инфраструктура в региона донякъде рисковано, дупките също дават предимство на маите. По-конкретно, това им позволява лесен достъп до подземни водни запаси, правейки живота им много по-лесен. Всъщност археолозите смятат, че наличието на най-малко четири дупки в района е убедило маите да построят Чичен Ица именно там.

Свещеният сенот е една от тези дупки

Cenote буквално означава дупка на езика на маите, но обикновено се използва само за обозначаване на дупки в земите на техните предци. Свещеният сенот се отнася за най-голямата и дълбока дупка в Чичен Ица, с размери 60 метра в ширина и 27 метра дълбочина. Маите обичали да строят близо до сенотите за лесен достъп до вода. В противен случай трябвало да изграждат огромни язовири и резервоари за събиране на дъждовна вода. Значението на сенотите за техния народ, както и мащабът на Свещения сенот, ги накарали да го посветят на бога на дъжда Чаак. Това от своя страна води до алтернативните му имена на английски, Sacred Well и the Well of Sacrifice.

Подобно на други мезоамерикански цивилизации, маите са извършвали човешки жертвоприношения. В Чичен Ица и Свещения сенот археолозите са открили много човешки останки. Проучването на човешките останки сочи, че жертвите идват и от двата пола, като възрастта варира от 6 до 12 години.

Хората се гмуркали в Свещения сенот

Археологът Едуард Томпсън прави първото гмуркане през 1909 г. Това се случва пет години след като той започва първите си проучвания в Свещения сенот. Преди това той е открил човешки останки и други дарове, даващи доказателства за религиозното значение на мястото. Той искал сам да види какво има в сенота. Той направил това с помощта на двама опитни водолази от Бахамите. Според Томпсън гмурканията се оказали трудни заради мътната вода, а скалистите стени на сенота го направили и опасно. В крайна сметка обаче той стигнал до дъното, което намерил покрито със син пигмент.

Оттогава учените се чудят дали маите умишлено са изсипвали пигмента във водата и са го оставили да се утаи. Това идва от факта, че маите са свързвали синия цвят с божественост, както цветовете на небето и водата. В допълнение към синьото дъно, Томпсън забелязал още повече неоткрити артефакти по време на своите гмуркания. По-късно той гордо описва преживяването, тъй като лично е ходил по дъното на сенота.

Политиката на града остава спорна сред учените и до днес

До 80-те години на миналия век учените вярвали, че Чичен Ица има уникален статут сред градовете на маите. По-конкретно, нямало нито един крал, роден в династия, управляваща града, като вместо това градът се управлявал от съвет на аристократични елити от няколко различни семейства. През десетилетията след това обаче учените започнали да поставят под съмнение, ако не и напълно да отхвърлят тази хипотеза. Вместо това повечето учени сега смятат, че Чичен Ица не е бил особено различен политически от другите градове на маите по онова време.

Градът се радвал на процъфтяваща икономика в своя разцвет

Чичен Ица има отлично пристанище на север, Isla Cerritos, което дава на града лесен достъп до морската търговия около полуостров Юкатан. Стоките от морето минавали през града, преди да се насочат по-навътре. По същия начин стоките от вътрешността на полуострова преминавали през града, преди да се отправят към Isla Cerritos и след това към други пристанища. Това превърнало града в основен търговски център по време на неговия пик, с достъп до стоки като злато от Южна Централна Америка и обсидиан от Централно Мексико. 

Градът се отличава с много различни архитектурни стилове

Учените смятат, че това е резултат от значението на града като търговски център в ранните му дни. Това означавало повече от това, че маите посещавали или дори оставали в града и повлияли на неговите стилове за изкуство и архитектура. По-късно, дори когато икономическото значение на града се провалило, религиозните му обекти останали важни. Това от своя страна продължава да привлича поклонници от различни култури в града.

Ел Кастило е най-важната сграда в Чичен Ица

Разположен на северната платформа на града, Ел Кастило също носи името на храма на Кукулкан. Кукулкан се позовава на пернатия змийски бог, обичаен за месоамериканските култури, най-известен с ацтекското си име Кетцалкоатъл. Подобно на своя колега от ацтеките, Кукулкан научил хората как да се занимават със земеделие и управлявал небето и вятъра. Пирамида с височина 60 метра образува храма, докато основата му е с размери 55 метра от всяка страна, с обща площ от 3025 квадратни метра. Самият храм на върха на пирамидата всъщност се счита за последната стъпка за достигане до светилището на Бога. 

Маите подравняват Ел Кастило спрямо Слънцето

Западната страна на храма е подравнена към зенита на залеза, а великденската страна към надира на изгрева. Това кара учените да мислят, че маите са построили храма, за да съвпадне с традиционните сезони на засаждане и прибиране на реколтата. Северното лице на храма също има умишлено разположение, така че върху него да падат залезите на 20 май и 24 юли. Учените смятат, че това също може да има практически или религиозни цели.

Чичен Ица също има много игрища 

Подобно на други мезоамерикански цивилизации, маите са практикували мезоамериканския спорт с топка. Играчите хвърляли гумени топки един на друг, използвайки само бедрата и ръцете си, след което се опитваха да ги прокарат през вертикално наклонен обръч на стена. Игрите с топка се провеждали на религиозни празници и други важни събития, като победителите получавали честта да станат жертви на боговете. Чичен Ица разполага с 13 игрища, открити досега, като Голямото игрище се отличава като най-голямото открито досега. Разположено на 150 метра северозападно от храма на Кукулкан, то обхваща площ от 11 760 m².

Цомпантли също представлява едно от важните места на Чичен Ица

Цомпантли буквално означава "черепна платформа" и най-видимо показва толтекското или дори ацтекското влияние върху културата на Чичен Ица. Функционално те служеха като стелажи за черепи, съхраняващи черепите на хора, принесени в жертва на боговете. Цомпантли на Чичен Ица всъщност няма черепи, като археолозите смятат, че за разлика от ацтеките, маите не са държали черепи в Цомпантли за неопределено време. Вместо това те само ги подреждали, набучвали вертикално един върху друг, по време на религиозни или други жертвоприношения, и премахвали черепите след това.

Същото важи и за Храма на воините

Стилът на храма съвпада с този, използван в столицата на толтеките Тула, по-специално редици от свободно стоящи колони, издълбани, за да изглеждат като воини. Те стоят пред и отстрани на храма, който сам по себе си има формата на стъпаловидна пирамида. Вътрешността на храма има стенописи, изобразяващи бойни сцени, а в някои случаи може дори да сочат възможни контакти с викингски моряци.

Маите са изучавали небето от Ел Каракол

El Caracol буквално означава „охлюв“ на испански, което се отнася до спираловидното стълбище вътре в сградата. Археолозите смятат, че сградата е служила като обсерватория за маите, въз основа на това как сградата изглежда съответства на астрономическите цикли. Например, зрителните линии на Ел Каракол изглеждат ориентирани към мястото, където Венера изгрява и залязва в различни моменти от годината. Други зрителни линии имат подобна ориентация, като например за затъмнения, равноденствия, слънцестоения и т.н.

Акаб Дзиб също се намира в Чичен Ица

Стоейки на изток от El Caracol, името идва от езика на маите и буквално означава тъмно или мистериозно писане. Това се отнася до стая от южната страна на сградата, чиито стени съдържат глифове, които не са на маите и които остават загадка за учените до днес. Акаб Дзиб също гледа към сух сенот на изток и очевидно е служил като резиденция на един от администраторите на Чичен Ица, Yahawal Cho’ K’ak’.

В града има и много други важни сгради

Те включват платформата на орлите и ягуарите, след като животните са издълбани ядещи човешки сърца отстрани. Има и Платформата на Венера, посветена на планетата със същото име. След това има Храмът на масите, разположен на изток от храма на Кукулкан, кръстен на многото олтари на върха му, всеки издигнат от статуи на мъже. Има и парна баня, която всъщност включва галерия за чакане, водна баня и парна камера, за която учените също смятат, че е използвала горещи камъни, за да работи правилно. Чичен Ица също има сложен път, водещ до Свещения сенот, дълъг 270 метра през целия град.

Туристите наскоро се сблъскаха с ограничения в Чичен Ица

Някога туристите можеха да се изкачат на пирамидите в Чичен Ица и дори да влязат вътре. Това обаче се промени през 2006 г., когато една жена, изкачваща Ел Кастило, се подхлъзна и падна, след което почина. Оттогава туристите могат да се разхождат само около нивото на земята на руините на града, като вътрешността и горните нива са забранени.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Няма такава рубрика
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин