Любов и секс в Древен Рим – книга с тайните на любовта - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Любов и секс в Древен Рим – книга с тайните на любовта
Автор: Peika.bg

Как са се обичали древните римляни? Как са се целували?

Какво е ставало през първата брачна нощ? Какви трикове са използвали жените, за да съблазнят мъжете? И как са им изневерявали? Какви са били предпочитаните пози в леглото? Съществували ли са бельо, афродизиаци и секс играчки? Отговорите на всички тези въпроси, а и на още много други, ще намерите между кориците на книгата "Любов и секс в Древен Рим" (издателство "Колибри").

Представете си, че сте се върнали назад във времето и сте се озовали на площад в Древен Рим. Италианският журналист и палеонтолог Алберто Анджела ще бъде вашият екскурзовод из света на любовта на древните римляни. Той ви повежда след различни хора от тогавашното общество: влюбена двойка; млада аристократка, посещаваща известен гладиатор; баща, който придружава сина си в „сексуалния му прощъпулник”; елитна проститутка в нейното ежедневие...

Алберто Анджела използва познание от археологически обекти, лабораторни данни, редица постижения на науката за античността, древни текстове, стотици експонати от музеи, фрески, статуи и графити от Помпей и Херкулан.

Прочетете откъс от книгата "Любов и секс в Древен Рим":

*

Съществували ли са смучките?

Отговорът е: да. И въпреки че не е имало специален термин, с който да се означават, знаем от античните текстове, че са били много разпространени.

Ето откъс от Овидий, прочутия елегически поет от I в. пр Хр. (Любовни елегии, I, VIII,95–98): „Вземай мерки мъжът да не се чувства сигурен, без съперници в любовта: не трае дълго тя, ако изчезне борбата. Нека той вижда по цялото легло следите от мъж и синините на врата, направени от сластни целувки“.

Днес този съвет на Овидий към жените би отприщил у всеки мъж такава вълна от ревност, че със сигурност би се стигнало до горчиво разтрогване на връзката! Но пък ни дава да разберем към какви стратегии са прибягвали римлянките в любовната игра. Тема, към която ще се върнем. С много изненади.

Жест, който е стигнал до нас – изпращането на въздушни целувки

Сред многото жестове, достигнали до нас от Древния Рим, е и обичаят да се изпращат въздушни целувки. Много разпространени в Италия, в Испания и като цяло в Южна Европа и Латинска Америка, те се отправят, като петте пръста на свитата ръка се приближават към устните, имитирайки целувка, и веднага след това ръката се отваря. Римляните правели същото нещо и го наричали iacere oscula или iacere basia, тоест буквално „хвърляне на целувки“.

Но откъде идва този обичай? Не са го измислили те, дори всъщност е един от най-древните жестове в историята на цивилизацията. Възприели го от гърците, а подобен жест е съществувал при шумерите, асирийците и вавилонците.

Любов моя, дай ми хиляда целувки“

Любопитният факт е, че въздушната целувка идва от религията. В древността, а също и при римляните, често било забранено да се целува физически изображението на божеството и затова по време на религиозните церемонии се изпращали въздушни целувки към статуята или към символа му.

Ставало въпрос обаче за жест, малко по-различен от сегашния. Не се използвала всъщност цялата ръка, а само палецът и показалецът. Другото било същото като днес. Според учените въздушната целувка трябва да е била както в Гърция, така и в Рим, една от обичайните форми, с които се почитало божеството.

Плиний Стари, прочутият писател ерудит и адмирал, загинал при изригването на Везувий край Помпей през август 79 г. сл. Хр., добавя в своята Естествена история и друга подробност – целувката, която се изпращала към божеството, трябвало да бъде с дясната ръка.

Можем да си представим сцените с тези целувки, като четем и други древни текстове: например тези на Минуций Феликс, адвокат и писател с африкански произход, живял в Рим през II–III в. сл. Хр. Той в произведението си Октавий описва жеста на езичника Цецилий пред статуята на Серапис: „Цецилий, съзерцавайки изображението на Серапис, повдигна ръка към устата си, какъвто е обичаят на суеверните хора, и му изпрати една целувка с устните си“.

Не се учудвайте на термина „суеверен“. За такива християните смятали езичниците. Минуций Феликс всъщност бил християнин и произведението му Октавий е много предубедено. Представлява диалог между три лица – Октавий, Минуций (и двамата покръстени) и езичника Цецилий, – който се провежда в Остия и който завършва с това, че Цецилий приема християнството, убеден от тезите на Октавий. Но въздушната целувка, отначало езическа, бързо станала и християнска. По-късно „въздушни целувки“ изпращали именно християните към изображението на Христос на кръста.

Както лесно бихме могли да си представим, с времето жестът излязъл от храмовете и навлязъл в ежедневието като знак на обич, но и на похвала, благодарност, съвършенство – значение, идентично с днешното. И... се изкачил и на сцената. Ако днес виждате певци или футболисти – в края на изпълнение или след гол – да изпращат въздушна целувка към публиката, знайте, че това вече са го правили и римляните след представленията още от I в. сл. Хр. насетне. Засвидетелства го Марциал в една от своите епиграми (Епиграми, I, 3): „... След като чуеш гръмко „браво“, изпращайки своите целувки [basia iactas], ще полетиш към звездите, подхвърлен като на военен плащ“.

Не всички обаче го правели, защото да се изпращат целувки към публиката, макар и много често срещано, било смятано за „просташки“ жест, недостоен за знатен човек. Дотолкова, че историкът Тацит, живял между I и II в. сл. Хр., критикувал император Отон, който отправял целувки към присъстващите при церемонията за възкачването си на престола през 69 г. сл. Хр. В неговите очи това бил сервилен жест, недостоен за император...

Излизали ли са на вечеря със своето момиче?

Продължаваме пътешествието си из Древния Рим в търсене на любовта. Сега отново се намираме на улицата сред хората. Оставяме двамата младежи да флиртуват в задната част на магазинчето. Това е една от стотиците хитрини, които са измислили. Римският морал, както казахме, не разрешава свободата на любовта по улицата и следователно скрива от нас сцени, обичайни в съвременното ежедневие. Не забелязваме двойки младежи, които се държат за ръце или се целуват прегърнати на някоя пейка. Не съществува също така, и то в още по-голяма степен, обичаят да заведеш момичето си навън на вечеря...

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин