България е наситена с толкова много история и култура, че турдно може да бъде обхваната само в една статия. Имаме толкова много паметници на културата и природни забележителности, че едва ли има българин, който да не е горд с това.
Представям ви факти за един от най-интересните и мистериозни обекти у нас, а именно Мадарския конник.
1.Намира се близо до с. Мадара, Шуменска област и е част от 100-те национални туристически обекта на България.
2.Смята се, че той е единствения по рода си каменен барелеф в цяла Европа и именно благодарение на тази своя уникалност е част от културното наследство на ЮНЕСКО.
3.Той е толкова важен и ценен, че дори през 2008 г. спечели първото място на конкурса за това кой български символ да стои на еврото, ако някога бъде въведено у нас. Мадарският конник беше сред 33-те символа, в 3 различни категории и спечели с с 25.44 % от гласовете, следван от кирилицата, хълмът „Царевец“ , българската роза и розовото масло и Рилският манастир на пето място.
4.Цялата композиция на барелефа е представена от четири фигури – ездач на кон, който пронизва с копието си лъв и куче, което плътно следва коня. Цялата тази сцена е издялана на впечатляващите 75 метра височина на 100 метрова отвесна скала. Около самия барелеф има издълбани в скалата три надписа. Размерите на самото изображение са 2.6 метра височина и 3.1 метра широчина.
5.Мадарският конник се намира съвсем близо до прабългарско езическо светилище.
6.Първото споменаване на барелефа от с. Мадара е направено от известният арменски пътешественик Хугас Инджеджикян, който е пътувал из българските земи в периода 1792 г. – 1809 г.
7.Най-общоприетата теза обаче е, че барелефът е открит от Феликс Каниц през 1872 г., когато той съвсем погрешно е предположил, че надписите около композицията с конника са на латински език.
8.След това Константин Иречек през 1884 г. установил чрез далекоглед, че надписите са на гръцки език и това неговот твърдение е в основата на теорията, че Мадарският конник е дело на тракийската цивилизация.
9.Карел Шкорпил поручил барелефа внимателно от едно скеле и стигнал до заключението, че конникът е е кан Крум и барелефа е от времето на първата българска епоха.
10. Друга известна и вероятна хипотеза е, че на изображението на барелефа е представен върховният бог Тангра.
11. Мадарският конник има три надписа.
12.Първият надпис се намира пред самия конник и се предполага, че е от времето на кан Тертвел (701 – 717 г.). Той е разтълкуван и се смята, че отразява помощта, която кан Тертвел оказва на Юстиниян II за да се върне на своя престол.
13.Вторият надпис е разположен вляво от конника и най-вероятно е свързан с Кремесис около 756 г. и отразява тогавашните отношения на България и Византия.
14.Третият надпис, който се вижда вдясно от конника се предполага, че е от времето на великия кан Омуртаг (814 – 831 г.). За съжаление за него се знае най-малко, тъй като самия превод в най-кратък заради недостатъчната видимост на останалите букви на самия барелеф.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
