Като тръгвате за Рабишката пещера – Магурата, както е по-известна – дори да е сред лято, обуйте стабилни обувки и си вземете топла дреха. Въпреки че е благоустроена, има направени стълби, пътеки, осигурителни парапети и осветление, пещерата е влажна, хлъзгава и хладна – около 11-13 градуса. Тя е сред най-големите у нас – и както ще се убедите, една от най-красивите.
За около два часа ще минете през 6 големи зали и три разклонения - приказен свят, създаван от природните стихии за около 15 милиона години.
Чували сте и сте чели за сталактити, сталагмити и сталактони; за "пещерно мляко" и пещерни бисери; за синтрови джобчета. Но когато ги видите, необичайните им форми и великолепие от цветове, събудени от прожекторите, ще ви замаят. Ще ги оприличавате на замъци, водопади, дървета, митични животни и хора. Слушайки екскурзовода, ще трупате в себе си почит и изумление. И няма да ви мине на ум да отчупите и да пъхнете в джоба парченце красота. Един кубичен сантиметър скална форма тук се създава за време, достатъчно за два човешки живота. Големият сталактон е с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м, а най-големият сталагмит в изследваните български пещери, наречен Падналият бор, има основа с диаметър около 6 м и дължина над 11 м.
В Магурата ще видите с очите си праисторически скални рисунки, каквито в Европа има на места, по-малко от пръстите на двете ви ръце. За пръв път хора са се подслонили в пещерата преди около 12 000 години. В Триумфалната зала – най-близката до входа - са намерени в няколко пласта останки от праисторически жилища, оръдия на труда, пещи, керамика от по-късни периоди.
Галерията с праисторическите рисунки е отдалечена от ежедневните обиталища. Намира се в средното разклонение на пещерата, започващо от Срутището. Рисунките са около 700 на брой. Използвано е гуано (изпражнения) от прилеп. Най-ранните са на възраст около 7000-8000 години. Художниците от по-късните епохи са рисували около рисунките от по-ранните. Така подредили галерия с творби от късния палеолит през неолита, енеолита и началото на раннобронзовата епоха – до около 1000 г. пр. н. е. Рисували са всичко важно за тях – ловни сцени, танцуващи мъже и жени, животни, растения, оръдия на труда. Няма как да не забележите колко по-едри и внушителни са жените от схематично начертаните мъжки фигури – нали е било матриархат. Има изображения и знаци, които са трудни за тълкуване. През късния неолит е изрисуван слънчев годишен календар, допълнен през раннобронзовата епоха, който впечатлява с прецизност и точност.
Скалните рисунки в Магурата са сходни с намерените в Предна Азия, Иберийския полуостров, Франция, Италия.
В едно от разклоненията на пещерата е създадена винарска изба. Тя не е включена в обичайната обиколка, но ако сте настойчиви, можете да си купите бутилка естествено пенливо вино, което няма нищо общо с изкуствено газираното. Микроклиматът на Магурата се оказал сходен с този, в избите на Шампан, Франция, което осигурява по естествен начин ферментация в два етапа, вторият - в бутилката. Почти като оригиналното френско шампанско!
Излизайки от долния свят, пред очите ви ще блесне Рабишкото езеро. Но това е вече друго преживяване.
Маршрути: В близост се намират Белоградчишките скали, Рабишкото езеро (на изхода на пещерата), село Гюргич. Можете да продължите и към Видин или Монтана.
Полезна информация: Магурата се намира в Северозападна България, близо до село Рабиша, на 17-18 км от Белоградчик. До пещерата има хубав асфалтов път. Входът е 5 лева за възрастни и 3 лева за учащи до 18 г., а влизането става на всеки кръгъл час. Можете да влезете сутрин след 9 часа, а последната група влиза в 16 часа лятото и в 15 часа зимата. От изхода при Рабишкото езеро до паркинга има влакче. Можете да спите на палатка до Рабишкото езеро, където има и добри условия за риболов.
Открийте още идеи за пещери в България.
