Най-хубавото време за разходка из Странджа е късната пролет и лятото, тогава гората е най-красива и прохладна. Тази магическа планина пленява човек в мига, в който се озове сред нейната девствена и непокътната природа. Пазеща в себе си духа на християнството и езичеството, Странджа е може би едно от малкото места в България все още запазено от масовия туризъм.
Нашето пътуване започва, поемайки пътя Бургас – Малко Търново през Крушевец. На около 50 км на юг минаваме покрай разклона за с. Индже Войвода, в което отскоро се развива селски туризъм. В него има запазени типични странджански къщи от 18-и и началото на 19-и в. Подминаваме разклона и продължаваме на юг към нашата първа спирка.
Първа спирка: Село Младежко
Пътят дотам се движи по поречието на река Младежка, към чиито извори ще ни заведе и нашата разходка. Селцето е сгушено между два баира и на пръв поглед изглежда необитаемо. Посрещат ни изоставени сгради, с красиви дърворезби и впечатляващ архитектурен стил, но сякаш изведнъж са се отказали от построяването им. Не се знае кога точно е било създадено селото, но навсякъде в околността има следи, доказващи древния му произход. Познато е под различни имена, но сегашното придобива в чест на младежите, построили пътя, по който и ние стигнахме до него. Въпреки интересната архитектура и т.нар „шаронски” къщи, построени от бежанците от Одринска Тракия, това, което наистина пленява човек, е прекрасната и неповторима природа. В околностите на селото има 19 пещери, които носят едно име Леярниците и са обитавани от древни времена. Наблизо се намира и най-голямата късноантична крепост в българската част на Странджа – Голямото кале.
Пресичайки реката, точно до откритите басейни, се отправяме към извора. Пътят дотам минава през специално обособена пътека, но е задължително да сте с удобни обувки. Въздухът е толкова кристално чист, че чак оставя усещане за нереалност. Допреди миг сме били в цивилизацията, а в следващия сме поели по стъпките на войводите и пътешествениците, минавали по тези места много преди нас. Наслаждавайки се на приятната разходка, неусетно се озоваваме до извора на реката. Водата излиза сякаш от скалата и не устояваме на изкушението да отпием от истинска изворна вода. Не ни се тръгва от това вълшебно място, но продължаваме пътя си към нашата втора спирка.
Втора спирка: Село Бръшлян
Закътано в зелените гори на Странджа планина, възникнало през 17-и век се намира едно от най-китните български селца – Бръшлян. По турско време е познато като Сармъшик и именно тук се случват събитията, предшестващи Преображенското въстание, познати като Сърмашишката афера. Селото е обявено за архитектурен резерват през 1982 година, като 76 къщи са архитектурни паметници на културата. Едно от най-интересните места в селото е църквата „Св. Димитър” и реставрираното килийно училище, пристроено към нея през 1871 година. Камбаната на църквата, излята през 19-и век в Русия, и до днес оглася със своя звън селото, а най-ясно звучи на празника на Св. Пантелеймон – 9 август. На този ден се провежда и традиционният събор на селото, защото светецът се счита за закрилник на Бръшлян. В околността има различни туристически пътеки, които ще ви заведат до три параклиса, издигнати в прослава на Св. Марина, Св. Петка и Св. Пантелеймон. До параклиса на Св. Пантелеймон има обособено място за почивка с пейки и маси, където можете да си отдъхнете от разходката под сянката на вековните букове. Лековити извори – аязма – са причина по тези места да се стичат хора, търсещи лек за своите болести или дошли да вземат вода за свой близък. Почти навсякъде из Странджа има такива лековити извори, не пропускайте и вие да пийнете вода от тях. Заредени с енергия и отпочинали се отправяме към нашата трета спирка.
Трета спирка: Село Стоилово
Най-интересната забележителност тук са водопадите, които се намират близо до селото. Над тях има направен заслон с пейки, маса и барбекю, където можете да похапнете и да слушате звука на водата, разбиваща се в камъните. Любителите рибари може да пробват късмета си в малката река наблизо. Малко преди водопадите, има отбивка, която води до естествена бара – място, което както в миналото, така и сега се използва за пране на китеници, одеала, пътеки. През конусовидна конструкция от дърво е отклонена част от реката, която с голяма сила и скорост пада в бетонен басейн. Чудесно място, където може да се комбинира полезното с приятното.
*
Открийте още маршрути в Странджа.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
