Вината от Марсилия имат силно преувеличена легенда за появата си, въвличаща самия бог, но пък това може само да направи пътуването в Лазурния бряг още по-интригуващо. Прочетете откъс от новата книга на Питър Мейл (помните го от „Отново Прованс“ и „Прованс завинаги“ и „Винена афера“). Този път аферата е марсилска, а героите може и да са ви познати. В края на откъса научете и как да спечелите Марсилска афера".
***
Сега се спускаха към Касис, минаваха покрай някои от педантично поддържаните лозя, от които идваше бялото вино – според ценителите от Марсилия единственият подходящ придружител на буябеса. Излишно е да се казва, обясни Оливие, че марсилците имат своя силно преувеличена история за това как са възникнали вината на Касис.
Всъщност, както гласи историята, лозята били създадени от Le Bon Dieu (Добрият бог). Един ден той слязъл от небето и случайно видял семейство, което работело на каменистите склонове над Касис. Била тежка, смазваща работа и сякаш нищо не растяло. Това много го натъжило и като видял как страда семейството, проронил сълза. Чудотворно сълзата паднала върху изнемогваща лоза, която тутакси избуяла, след което родила великолепно, някои биха казали божествено, вино с фин нюанс на най-бледо зелено. Провансалският поет Фредерик Мистрал намирал време между куплетите да се порадва на някоя и друга чаша и твърдял, че долавя нотки на пирен, розмарин и мирта.
— С обяда ще опитаме бутилка – предложи Сам. – И можеш да ме впечатлиш с чувствителността на небцето си и изтънчените си умения да описваш вкуса.
При обичайни обстоятелства Елена не би оставила сарказма ненаказан, но сега беше твърде заета да се наслаждава на гледката.
Според мнозина Касис е най-красивото място на крайбрежието. Освен лозя има всичко: средновековна крепост, урви, плажове, прелестно пристанище, опасано с кафенета и ресторанти, дори казино, където марсилците отиват да пилеят пари.
Оливие ги остави и ги упъти към пристанището. Той също имаше среща за обяд с момиче от селото и когато им пожела приятен апетит, тихичко добави „не бързайте“.
Пристанището на Касис, заснето в милиони пощенски картички и жертва на неизброими слаби художници любители, е твърде живописно, за да е истинско. Малко е – петминутна разходка те отвежда от единия до другия му край, и от време на време може да видиш някой образ, докаран с барета и жилетка без ръкави, като че ли избягал от книга на Марсел Паньол.
Рибари клечат в лодките си, на слънцето проблясват ножици, докато разпорват морски таралежи и всмукват чистия йод вътре, мъже на средна възраст с буйни мустаци седят в кафенетата, примамват млади руси жени с чаши шампанско, малки, ярко боядисани фериботи кръстосват между пристанището и каланките, въздухът е прозрачен и солен, а слънцето благосклонно къпе всичко в сияние.
Работата и суровите реалности на живота изглеждат на милион километри.
Елена и Сам намериха маса в кафене с изглед към минаващото шествие. То, както забеляза Елена с интерес, беше разделено на две отчетливи групи, които можеха да бъдат разпознати по облеклото. Туристите бяха облечени за разгара на лятото, макар че беше още пролет: жените бяха с ефирни туники, сандали, бели рокли без ръкави, с по някоя широкопола сламена шапка; а мъжете - с фланелки и намачкани къси панталони, окичени с множество издути джобове (или дори по-лошо, камуфлажни панталони, които завършваха под коляното).
Местните жители, които очевидно не се доверяваха на времето, на свой ред се предпазваха от възможните снежни бури с пуловери или шалове, с ботуши за дамите и кожени якета за мъжете. Сякаш минувачите живееха в два различни климата.
***
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Марсилска афера“ на издателство „Гурме Публишинг“. Как?
Отговорете в коментар под статията тук: Кое място във Франция бихте искали да посетите най-много?
Печелившият ще бъдат изтеглен чрез жребий и обявени на 2 януари 2014 г. във фейсбук страницата ни. Дотогава – наздраве!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
