Когато стане въпрос за възможности и перспективи, всеки човек започва да чертае един идеален свят, в който нещата се нареждат като тетрис. Започва да си представя как по пътя се отварят нови и нови врати, стълбичката се издига високо, а препятствията падат като домино.
По същия този начин си представях близкото бъдеще, когато се сблъсках с възможността да отида в Америка на бригада. Това са едни от най-невероятните моменти, които някога съм имала в живота си!
Много от студентите отиват на бригада, за да изкарат, колкото се може повече пари и връщайки се, да ги вложат в нещо, за което са мечтали. За нас приключенците обаче, това е един изгубен шанс да видиш скъпоценните камъни на света. И понеже края на лятото на първата година посветих на East и West Coast, втората бях сигурна, че искам да направя нещо повече от пътуване.
След като приключенският ми дух отново ме отведе в търсене на Американската мечта, реших да опитам нещо различно. Нещо, което да ме извади от комфортната зона и да направи всеки един миг на изживяване незабравим.
До този момент никога не се бях качвала на лодка, побираща повече от 30 човека. В случая говорим за кораб с 5 000 такива, които имат една и съща цел – да се забавляват, вкусвайки от най-екзотичните точки на света. На цена от 300 долара успях да изпълня една от най-големите си мечти – да отида на круиз и то не къде да е, а до Бахамите!
Преди да замина, трябваше да се подготвя много добре, защото не знаех как ще ми се отрази 5-дневното плаване в океан. Американските колеги ме посъветваха да си взема patches, които залепваш за тялото си и това не позволява да ти стане лошо от вълнението на водата. Определено беше предизвикателство особено когато бродиш в неизвестното! Освен това, трябваше да се снабдя и с декларация, която ми позволява да напусна американската територия.
Круизът тръгваше от Маями, а следващи отправни точки бяха островите Гранд Бахама и Насау.
Чувствах се супер вдъхновена и очаквах с нетърпение красивите изгреви и залези на любимото синьо. Още със стъпването на голямата лодка, знаех, че вече „няма спасение“; на гребена на вълната си и имаш само една опция – да стоиш там докрай. В името на приключението, разбира се!
И не само аз. Настроението беше изключително приповдигнато, защото всички хора бяха готови да се впуснат в едно незабравимо изживяване. Първите часове прекарахме на последния етаж на круиза, където имаше парти около басейните и храна и напити на корем. Тук трябва да вмъкна един интересен факт – абсолютно всичко беше включено в all inclusive-ас изключение на водата, която струваше 6 долара. Максимата гласеше: алкохол - колкото можеш, вода – за колкото имаш. Всичко това, гарнирано с новото чувство на вълните под теб, към което трябва максимално бързо да се адаптираш, за да направиш моментите си уникални.
Цяло преживяване си беше и пребиваването в каюта. Малко пространство с едно голямо легло, телевизор, баня, колкото душ кабина, без никакъв прозорец и едно малко коридорче. Със сигурност в началото клаустрофобията намери място измежду всичките емоции особено когато си лягах и затварях очи. Колкото и странно да звучи, вълнението на океана се усещаше непрекъснато и в този случай имаш един единствен избор – да свикнеш.
Корабът разполагаше с повече от 6 ресторанта, които предлагаха невероятни деликатеси и страхотно обслужване. Необходимо беше само да направиш резервация. Бакшишът тук е задължителен и обикновено ти го пише в сметката в %. Но ти така или иначе оставаш доволен.
Корабът предлагаше и други развлечения, като:
- Барове с жив оркестър и програма, като в един от тях открих макет на кораба.
- Театър със стендъп шоу с известни комедианти.
- Магазини, казина и фитнеси.
Интересен факт е да се отбележи, че на кораба няма обхват, а интернетът се заплащаше, като сумата беше приблизително 100 долара за по-малко от гигабайт. Което автоматично ме изключи от света за 5 дни.
Тук е мястото да вмъкна, че още на втората вечер успях да стана свидетел и на буря в морето, която ни завари в бара. Поръчвайки поредните шотове във вихъра на танца, изведнъж започнахме да усещаме едно стабилно люлеене, което ни накара да се замислим дали не сме прекалили с пиенето. Не знаехме какво става и решихме да отидем на последния етаж. Беше забранено. Огромно количество дъжд се изсипваше върху кораба и това пречеше да пазиш равновесие дори в трезво състояние. Но беше само за малко. Още с изгрева на слънцето паниката отшумя и много бързо презаредихме приключенското в нас, защото тук беше първата наша спирка.
Остров Гранд Бахама е четвъртият по големина остров сред общо 700 от групата на Бахамските острови. Най-характерното за него е, че е успял да съхрани доста от историята си и поради този факт могат да се видят останки от старинни сгради и паметници.
Бурята от предната вечер все още не беше отминала напълно и климатът беше малко непознат за нас. В първия момент дишаш трудно поради огромната влажност, но увличайки се по карибската атмосфера, това минава на заден план. Да си призная, красотите на острова не можахме да докоснем на 100%, защото дъждецът от снощи тук е бил същински ураган, който е помлял всичко. Имаше много паднали дървета, брегът беше мръсен, водата мътна, небето облачно, но местните приветливи и дружелюбни.
Първото нещо, което ми направи впечатление, беше обърнатата посока на движение.
С автобус се придвижихме до известен плаж, на който дори локвите от дъжда бяха светло сини.
Зад тези прекрасни къщички се криеше невероятният бряг, който в случая не беше много „за пред хората“.
Но пък определено успяхме да се насладим на забавленията, които предлагаше.
Особено на онези от бара.
Следващата отправна точка беше столицата на Бахамите – Насау. Градът е разположен на остров Ню Провидънс и е известен с културното си наследство, с невероятните рифове, предоставящи възможност за гмуркане, и с райските места и ивици, на които много често местните стават свидетели на вълшебни сватби.
Разхождайки се по улиците на столицата, срещах доста познати заведения като Starbucks и Dunkin Donuts, а малко по-навътре в градчето се натъкнах на огромен пазар за сувенири. Познайте колко купих.
Понеже времето предразполагаше за страхотен плаж, решихме да се възползваме и за малко да влезем в кристалната вода преди да се отдадем на поредното приключение.
В рамките на деня трябваше да обиколим Насау, да се насладим на прекрасните му плажове и да изберем по някоя активност. Като фен на гмуркането, реших да разгледам подводния карибски свят.
Плавайки с лодка до рифове, доста отдалечени от брега, имахме възможност да разгледаме множество величествени имения на известни личности, сред които Опра Уинфри, Марая Кери, Бионсе, Брат Пит и други.
Успяхме да се насладим отдалеч и на курортния комплекс Atlantis, Paradise Island. Ако някога разполагате с безкрайно много пари, това трябва да е една от задължителната ви дестинация (в хотелската част на комплекса се намира "Bridge Suite", който е обявен от списание "Форбс" за третият най-скъп апартамент в света).
А ето това беше нашата крайна точка.
На не повече от 30 минути навътре в морето, рифовете образуваха един величествен килим, заобиколен от всевъзможни рибки, които плуваха навсякъде около теб. Чувството беше сякаш съм пусната в луксозен аквариум. Понеже този малък спот беше доста известен, с нас имаше още няколко лодки с туристи, които се наслаждаваха на гледката. Гмуркайки се, внезапно пред мен се появи непозната жена, която носеше със себе си воден апарат. Помолих я да ме снима и така тази снимка остана там някъде.. по света. Но картинката е все още пред очите ми!
След тези емоции, които думите са малко да опишат, предстоеше връщане обратно на кораба и след ден и половина - акостиране в Маями.
Звучи някак си недостатъчно. За 5 дни обаче успях:
✓да се насладя на дългото плаване в безкрайната синева
✓да опозная различни култури
✓да се срещна с най-различни хора от целия свят
✓да усетя силата на водната стихия и същевременно да опозная още повече красотата й
Ето защо този трип беше един от онези, които преосмислят целите ти, които вдъхват живот на нови такива и обогатяват за пореден път приключенския ти дневник, като отворят една нова страница за още по-големи мечти.
#FromBahamasWithLove
И понеже изучаването на света тепърва предстои, ела с мен на следващото на petyakantareva.
Автор: Петя Кантарева
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
