Милица Зикатанова е истински вдъхновяващ човек.
Разбира от вино, от пътуване и приключения, както и от бизнес. Завършва бизнес в Бостънския университет, работи за кратко в чужбина, но в крайна сметка се завръща в България, за да работи в семейната винарска изба Вила Мелник. Можете да я видите както с кошница по време на гроздобер, така и да се занимава с маркетинг.
За да ви предадем част от невероятния заряд, който Милица носи, я разпитахме за живота, пътуването, живота й в Бостън (с безценни съвети през погледа на един местен) и страховете, които те предизвикват.
- Коя е Милица Зикатанова?
- Родена съм в София. Завърших средното си образование тук, в Американския колеж, след което заминах да уча Бизнес администрация в Бостънския университет, САЩ. След завършването бях приета в ротационна програма за обучение на млади лидери към Диаджео (Diageo), една от водещите компании за алкохол в света, на която принадлежат марки като Смирноф, Джони Уокър и Гинес. Работих в Диаджео три години, на три различни позиции, в три различни града във Великобритания. Бях търговски представител в Ливърпул, част от отдел маркетинг в Белфаст (Северна Ирландия) и връзка с ключови клиенти в Лондон. През септември се върнах в България, за да се присъединя към семейния бизнес – винарска изба Вила Мелник и сега се старая да се включвам във всички дейности на фирмата – от гроздобера и винификацията, до маркетинг и продажбите.
- Защо се върна в България?
- Отговорът е, че никога не съм поставяла под въпрос дали ще се върна – аз исках да уча в чужбина и да работя няколко години там, за да добия опит и един ден да се присъединя към семейния бизнес. Вярвам, че когато работиш за себе си и семейството си, можеш да се чувстваш истински удовлетворен, както и че чувството за принадлежност към мястото, където си роден, е водеща сила за човека.
- Коя е Милица в България и какво й дава куража да остане тук?
- Милица в България е позитивно мислещ ентусиаст, който много, ама много иска да направи нещо полезно и значимо и да бъде част от новата вълна българи. След седем години живот в чужбина, аз не искам да си мисля, че се „връщам в България“, а че „отивам в България“: искам да гледам на нея като на едно вълнуващо ново приключение, което има своите трудности и предизвикателства, но и сладки моменти на удовлетворение и на чувството, че да, аз съм тук по свой избор и аз управлявам своята съдба.
- Избери един от градовете, в които си живяла и ни разкажи за него? С какво той ще остане в сърцето ти?
- Искам да ви разкажа за Бостън, защото там прекарах четири от най-прекрасните си години. Избрах да уча в Америка, защото си мислех, че там е най-доброто място да учиш бизнес, а именно в Бостън, защото е един от най-красивите и „европейски“ американски градове. Бостън се намира на Източното крайбрежие, в щата Масачузетс, на брега на океана и през него минава реката Чарлз. Това е град на студентите и предприемачите и в него ври и кипи живот. Тук са Harvard, MIT, Boston University, Norheastern, Boston College, и тук са били основани едни от най-влиятелните фирми в Щатите. Има хора от цял свят и се чувстваш културно и интелектуално стимулиран. В същото време градът е малък, чаровен и уютен, без да е прекалено забързан или стресиращ като много други американски мегаполиси.
Първото място, на което ще ви заведа в Бостън, е... Куинси Маркет (Quincy Market) е в сърцето на Бостън – закрит пазар, заобиколен от множество барове и ресторанти, където можеш да гледаш улични артисти и представления. Оттам можем да отидем към италианския квартал за вкусни каноли или да тръгнем през градския парк Boston Common. През лятото тук можеш да караш водно колело в езерото, а през зимата – да се пързаляш с кънки. Продължаваме към изисканата улица Нюбъри (Newbury Street), за да позяпаме по витрините на бутиците или да пием bubble tea – чай с топченца тапиока. Можем да завършим деня в някой от множеството театри в Бостън, в ирландски бар, или в някой от клубовете на Boylston Street (повечето от които, разбира се, затварят прилично в два часа, все пак това е Бостън, а не Лас Вегас).
Когато ми се иска малко спокойствие, отивам... в някоя галерия или арт чайна в Кеймбрижд – води се отделен град, но е част от Бостънския метрополис, от другата страна на реката Чарлз. Тук са MIT и Харвард. Съответно има доста алтернативни заведения, където хипита и юпита се събират, за да пият чай в големи чаши и да обмислят следващия Facebook.
Задължително се снимайте с... Китовете! От Бостън можеш да отидеш на полудневна екскурзия с корабче и да видиш гърбат кит и делфини.
Ако трябва да опитате едно-единствено нещо от местната кухня... За предястие ще опитаме clam chowder - типичната супа от миди, стриди и други мекотели със сметана и картофи. За основно – цял огромен червен омар (lobster): носят ти го заедно с клещи, за да чупиш щипките, и лигавник, защото докато се мъчиш да ги счупиш и да извадиш отвътре безценното месце, целия се опръскваш. За десерт ще си поръчаме key lime pie – пай от зелени лимони, покрит с коричка като от захарни целувки. Напитката, разбира се, е Sam Adams – емблематичната бостънска крафт бира.
Жителите на Бостън никога не биха... упътили фен на Yankees за правилната посока към Fenway Park, стадионът на Red Sox (нищо не би прекратило вечната бейзболна вражда).
Можете да познаете, че някой е от Бостън по... специфичния Бостънски акцент и това, че е или италианец, или ирландец по произход (второ-трето поколение).
Малко хора знаят, че... близо до Бостън е град Плимут (Plymouth), където са акостирали едни от най-ранните европейски заселници в бъдещата американска държава. Днес наблизо има и резерват на индианци, където можеш да се запознаеш с тяхната култура. Бостън е важен за американската история, защото от тук е започнала Революцията срещу Британската власт с небезизвестното Чаено парти. И до днес в града има множество паметници, посветени на героите на борбата за независимост като Sam Adams, Paul Revere, John Hancock. През града минава исторически маршрут наречен The Red Trail (по паважа буквално има червена линия), който може да ви отведе до важните исторически обекти.
Най-добрата еднодневна екскурзия е до... Кейп Код (Cape Cod). Това е полуостров в Масачузетс, обсипан с живописни плажове и малки рибарски градчета, където можеш да ядеш стриди и омари на корем! Идеално е за сърф и ветроходство. На върха на полуострова се намира Провинстаун (Provincetown), известен като курортно градче за ЛГБТ обществото. Посветено е на изкуството и равноправието в любовта - можеш да гледаш еротични и комични шоута, да посетиш галерии на местни творци или да си напазаруваш един куп закачливи сувенири.
През пролетта... е идеално за разходки по крайбрежната алея покрай реката Чарлз. Тогава магнолиите цъфтят с големи бели и розови цветове и придават на града страхотен аромат. По реката има много платноходки и каяци. Вечерите има опера или концерти в Hatch Memorial Shell, прекрасна сцена на открито в парка покрай реката.
През лятото... е адски горещо и влажно и понякога се изсипват валежи като в тропиците. Но влезеш ли в офис или заведение умираш от студ, защото американците държат климатика на 18 градуса. Така че носете по няколко ката дрехи.
През есента... качете се на кола и карайте извън града, за да се насладите на гледката – горите в Масачузетс стават необикновено пъстри през есента и много хора излизат сред природата специално, за да гледат листопада.
През зимата... може да натрупа до два метра сняг. Случвало се е да сме напълно зазимени вкъщи и хората да скачат от прозорците на втория етаж, защото входната врата е затрупана от сняг. А ветровете, които идват от Атлантическия океан, са просто убийствени. Затова през зимата винаги съобщават не само минусовите температури в градуси (по Фаренхайт), а и скоростта на ветровете, която многократно увеличава чувството за вледеняващ студ. Тоест навън може да е -10, но да се чувства като -25 заради вятъра.
Само в Бостън може да се случи... цялото метро (което в Бостън се нарича “The T”) да е пълно с бейзболни запалянковци на Boston Red Sox и задружно да пее, отивайки към стадиона Fenway Park. Една бейзболна игра продължава минимум четири часа, като през това време задължително се консумира поне един хотдог с много лук, кисели краставички (pickled relish), кетчуп и горчица, както и доста разредена бира. Има мажоретки, има мексикански вълни, Subway изстрелват сандвичи със специално оръдие към публиката, хора си предлагат брак по екраните в почивките, голяма веселба е!
Разбира се, също толова забавно е на баскетболен мач на Celtics или на американски футбол на Patriots – изобщо бостънчани са страстни привърженици на своите отбори!
Разкажи ни как те предизвикаха страховете ти.
Едни от най-хубавите ми спомени в града са плаването с ветроходка по реката Чарлз, пролетно време, с нацъфтялите магнолии по крайбрежната алея и изгледа на изток към традиционната архитектура на Кеймбридж и на запад към небостръгачите в модерната част на Бостън.
Всъщност аз буквално си извоювах тези спомени, защото за да се науча да управлявам ветроходна лодка, първо трябваше да мина един тест по плуване, по време на който осъзнах, че „кучешката“ не се брои за добро плуване. И така около година се учех да плувам в университетския басейн, и дори спечелих награда на едно състезание по плуване, преди да успея да се класирам за курсовете по ветроходство. И бях адски горда със себе си!
Впоследствие прибавих и любовта си към подводното гмуркане, което ми даде страхотни поводи да пътувам до екзотични места като Бали и островите Галапагос.
Така че Бостън, с цялата му обвързаност с морската култура, с Атлантическия океан, с реката Чарлз, с полуострова Кейп Код, с разходките с корабчета за наблюдени на китове и с морските деликатеси, наистина ме научи да обичам морето и винаги да търся допир с него.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
