Когато преди години за пръв път кацнах във Виена, онова, което ми направи най-силно впечатление, беше миризмата. Въздухът миришеше на смесица от кафе, бензин и парфюм. Така си и остана. Всеки път, когато след това се връщам в този град, винаги мирише по същия начин. И както мнозина казват: "Мирише на море" или "Мирише на пролет", аз и в София понякога си помислям "Мирише ми на Виена".
Всъщност миризмата на кафе е толкова типична за този град, както и многото кафенета, които се срещат на всяка улица, на всеки ъгъл. А виенското кафене е символ за този град навред по света. И навсякъде се стремят да имат такива кътчета, където да се сервира меланжът или голямото кафяво кафе, което значи, че в него има сипано мляко.
Във виенските кафенета човек може да прекара цял ден. Защото тук можеш да четеш книга или да се готвиш за лекции, без да ти досаждат келнерите, тук са вестниците на деня, окачени на тръстикови рамки, с които можеш да запълниш времето си, ако нямаш някаква специална среща.
А виенчанинът обича да води и деловите си разговори в кафенетата. Те са за него като работна площадка. Те са и мястото, където прескача, за да обядва набързо обикновено с виенски шницел и богата салата. И, разбира се, с чаша бира. Тези кафенета са и мястото за почивка и затова старите виенски госпожи се събират на кръжеца си следобед точно тук. За да изпият по чаша вино, да изиграят партия карти или просто да си поговорят за миналото време, плетейки никому ненужни дантели. Защото Виена и по-точно центърът й, освен от чиновниците, които притичват от учрежденията до колите си, и от шарените туристи, са изпълнени преди всичко от дами с шапчици, бързащи, водени от кучетата си към следващото кафене.
В последните години се появиха и други места за пиене на кафе. В многобройните магазини, където можете да откриете най-известните в Австрия и Германия марки кафе, човек може също да изпие по чаша. Особеното обаче е, че тук не можеш да се задържиш дълго, защото пиеш кафето си на крак. Така то е много по-евтино, но пък я няма уютността, любимата дума на виенчанина, на която той робува винаги. Кафенетата на крак са преди всичко за чиновника, излязъл на кратка почивка, за онзи, който е тръгнал на пазар или да върши неотложни дела. Те не са място за почивка, а място, където се зареждаш с нова енергия за нова работа.
Владко Мурдаров, сп. Европа 2001
