Най-много обичам местата, които откривам случайно. Местата, на които ме водят добри приятели, без въобще да ми дадат жокер къде точно отиваме. Все пак всички обичаме приятни изненади, особено тези, свързани с пътуване.
Беше 31 октомври (2012 г.) към 9 часа вечерта. Най-добрата ми приятелка ми се обади с оферта, на която нямаше как да откажа. „Ще ти подаря най-якия Хелоуин в живота ти”, каза ми тя, или поне така съм запомнила думите й в благодарното ми съзнание.
И така аз, тя моят приятел и още двама другари, придружени от две саморъчно издялкани хелоуински тикви, се запътихме от Благоевград към Гоцеделчевско. ”Къде точно отиваме?”, любопитствах си аз. „Ще видиш, ще видиш”, отговаряха ми уклончиво.
И така, след около 2 часа спокойно шофиране, пристигнахме в една гора в близост до Огняново. „Това е един от огняновските минерални извори. Викат му Мирото”, поясни ми тя. На входа на местността ни посрещна един от представителите на охраната. „Добре дошли. Само един човек се къпе в момента, така че сте на време”, сподели непознатият с усмивка. Късметът наистина беше с нас – мъжът точно обличаше хавлиения си халат.
Запътихме се към извора, който моите приятели наричаха шеговито „гьол”, осветявани само от лунните лъчи. Какъв ти гьол! Изворът се оказа доста приятен и добре поддържан. Оприличих го на каменно джакузи, чието дъно бе покрито с приятен пясък.
Разположихме хелоунските фенери тактически в два от ъглите – изглеждаха така, сякаш горещата пара излиза директно от озъбените им усти! Водата се оказа приятно гореща (около 50 градуса), като топла прегръдка в студената, но светла нощ.
Огледах се наоло. Лампи осветяваха частично местността. Успях да видя, че има няколко пейки, както и съблекални, които, за съжаление, не се използват по предназначение. Въздухът (б)е толкова свеж и чист, а силуетите на високи дървета пронизваха нощния небосклон. Точно като на един истински Хелоуин.
Идилията ни бе прекъсната от пристигането на една доста голяма и шумна компания, също решила да празнува сред природата. Нормално е – Мирото е доста посещаемо както от местни, така и от български и чуждестранни туристи. Счита се, че минералната вода тук има много лековити сили, а и нищо не освежава тялото и мисълта повече от комбинацията „минерална баня+планински въздух”.
Мирото е лесно достъпно, има къде да се паркира и може да се посещава съвсем свободно през всеки един час от денонощието.
Имайте предвид обаче, че през деня и в по-ранните вечерни часове е доста натоварено – идват приятелски компании, семейства и т.н. Разбира се, тълпата не бива да ви притеснява да се потопите в топлата минерална наслада. На такива места тревогите са напълно излишни – всеки е отишъл да релаксира.
Ако пък мястото много ви се услади, с радост ще откриете приятен и достъпен хотел, където може да прекарате един спа уикенд.
Всъщност, ако се запътите към Мирото, задължително включете в маршрута си и Ковачевица, която си заслужава да видите през всички сезони.
Ако този разказ ви е бил интересен, харесайте и страницата ни във фейсбук!
