Мечтаете ли да можете да работите така, че да имате възможност да пътувате много повече от 20-те дни годишен отпуск? Начините да пътувате и изкарвате пари на път са безбройни, за един от тях ще ви разкаже Иванка Могилска.
Познавате я от пътешествията, на които ви изпраща в Peika.bg. Този път Иванка Могилска ще ви отведе на едно по-различно пътуване – своето собствено, за да ви покаже как да пътуваш и работиш едновременно е мисия възможна и не е необходимо да се откажеш от едното, за да имаш другото.
- Коя и Иванка Могилска?
- Пиша стихове, приказки и романи (имам 4 издадени книги), ходя на театър, чета и пътувам. Издържам се от работата си като копирайтър на свободна практика вече почти 6 години. Поддържам и професионален блог за фрийлансъри (можете да го видите тук). Покрай тези ми дейности се научавам и правя още много различни неща – от водене на елементарно счетоводство до свирене на пишеща машина.
- Мисия възможна ли е да работиш и пътуваш едновременно?
- Да, напълно. Всичко е въпрос на малко повече дисциплина и добра организация на времето. За първи път решихме да пътуваме цяло лято из България през 2013 година. Лятото на 2014 година обикаляхме Европа с кола. От време на време пътуваме през пролетта и зимата – за по седмица – две. Почти винаги работя, докато странстваме, защото това ми е начинът да си финансирам пътешествията.
Порто, Португалия
- Каква е твоята тайна за това?
- Истината е, че през лятото работата намалява. Освен това с времето се научих, че повече клиенти искат всичко да се свърши спешно по инерция – хвърляш време и усилия и след това чакаш обартна връзка до септември. Затова просто настоявам за нормални срокове на работа, докато ги получа. Или отказвам поръчката.
Може да се живее и пътува и с по-малко пари. Въпросът е да се убедиш в това лично. Направиш ли го веднъж, приоритетите ти се променят. Преди исках да спечеля всеки клиент. Сега искам да имам повече време за разходки и писане. Докато пътуваме, гледам да подредя нещата така, че да се трудя по копирайтърските си поръчки не повече от 4 – 5 часа на ден. Освен това избягвам да влизам във фейсбук или да се разсейвам с разни „много интересни” статии. Изненадах се като установих колко бързо приключвам със задълженията си без тези дразнители и колко свободно време ми остава.
- Как се случи твоето пътешествие из Европа това лято?
- Една мрачна, ранна февруарска събота се събудихме, атакувани от: италианската телевизия на глухата съседка отдясно, дрелката на съседа отляво и зловещото тропане на момченцето от горния етаж. Качихме се в колата, решени да прекараме почивните дни на някое по-тихо място и по пътя започнахме да обсъждаме идеята. И преди бяхме говорили по въпроса, но не особено сериозно. Планирането на маршрута не ни отне много време. Планирали сме сериозно не повече от 3-4 дни. Решихме, че ще се движим предимно по брега на морето и така минахме през Италия, Франция, Испания, Португалия, пак Испания и отново Франция. Бяхме си запазили места за спане само за първите 2 седмици. След това правехме резервации в последната минута, което ни даваше по-голяма свобода. В един момент се преситихме от гледане на забележителности и може да се каже, че се движехме според прогнозата за времето и това кои плажове са ни препоръчали местните.
Сан Марино
- Имаше ли нещо по време на пътуването, което не очакваше?
- В интерес на истината изобщо не очаквах, че ще тръгнем. До последния момент ми звучеше невероятно. Самото пътуване беше толкова прекрасно, вълнуващо и изпълнено с преживявания колкото си го представях. Даже повече.
Не очаквах, че места, за които съм чела и които винаги съм мечтала да посетя, са така нападнати от туристи. Хората пътуват много, не знаят какво гледат, не изпитват никакво уважение към това, което виждат, бързат да се снимат, рушат, цапат, крещят. Местата лека-полека се уеднаквяват. И в Испания и в Италия, и във Франция все едни и същи сергии със сувенири, Макдоналдс и „всичко за туриста”. Добре, че има и места, които не са чак такъв обект на интерес от страна на жадните за развлечения и селфита тълпи. Бързо се пренасочихме към тях.
Но това, което най-много не очаквах, е колата да ни изостави по време на пътуването. Слава богу, случи се чак в края му. Оставихме я в Анжер, да я продадат за старо желязо, и се прибрахме със самолет. Бяхме планували да пътуваме до средата на септември, но се наложи да се приберем около седмица по-рано.
Малвес, Франция
- При едно такова пътуване как намираш баланса между работата и удоволствието? Представяме си, че едното ще страда.
- Както казах по-горе, решаваш кое ти е по-важно – работата или удоволствието. Човек може спокойно да се труди по-малко часове без това да се отразява на качеството на направеното. Просто се концентрира и забравя за хилядите „важни” дреболии, които трябва да разгледа, да прочете, да сподели в социалките. Разбира се, ако се поемаш обчайното количество работни ангажименти, балансът изчезва. Няма как това, което се върши за 8 часа, да го наблъскаш в 4. Просто избираш по-внимателно проектите върху, които ще работиш и приемаш, че предпочиташ да хапваш в някое обикновено кафене в Порто, вместо да разполагаш с пари за луксозен ресторант, до който евентуално, някога ще стигнеш.
- Има много хора, които си мечтаят да работят и пътуват. Какво би им казала?
- Пътешествайте. Не чакайте да свършите всички важни неща и да пътувате после. Не ви трябват много пари, не ви трябват идеалните обстоятелства. Нужна ви е само добра компания и готовност за приключения. Оставете представите си какво и как трябва да се случи вкъщи, не взимайте много багаж (дори ако сте с кола, защото не се знае дали няма да се наложи да си го връщате на ръка) и тръгвайте. Всичко, което ви притеснява, ще ви се стори незначително и ще му намерите лесно разрешение, докато пътешествате. Толкова богати, колкото ще се върнете, почти никоя работа няма да ви направи.
Аз лично с нетърпение чакам лятото и кроя планове за две нови пътешествия.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
