Арт атмосферата в тази част на Париж се усеща най-добре, когато си сам.
Най-добре е да се качиш до Монмартър сутрин съвсем рано или вечер късно, за да избегнеш туристите с бели фанелки, фотоапарати и раници. Ако си в по-обичаен час, чак ти се иска да ги изтриеш от общата картина, да ги изгониш, за да усетиш мястото добре. Те се блъскат, пият кафе, разглеждат, щракат, купуват, крещят на различни езици и разсейват погледа. Когато ги няма, усещаш по-добре аромата на току-що изпечени багети и можеш да кривнеш по малките улички необезпокоен.
Най-приветлив Монмартър е, ако си сам. Нагоре въздухът се променя и можеш да усетиш арт очарованието на Писаро, Модилияни, Пикасо, Ван Гог, Реноар, Тулуз Лотрек, Дега... Да, сега е пълно е с търговци, некадърни художници и магазинчета за сувенири, но паважът е същият, по който са стъпвали Големите и това те зарежда с енергия.
От "Moulin Rouge" до "Sacre Coeur" (Светото сърце) могат да се открият места, които са почти замрели, незасегнати от тълпите туристи и запазили очарованието на миналото. Няма значение дали е бистро, магазин за цветя, антиквариат или галерия, предава аромата и бохемската атмосфера от 19-20-ти век.
Още от LaMartinia можете да прочетете тук.
