Когато пристигнахме в Монтоук, бяхме стъписани. Влакът наближаваше гарата, а единственото, което виждахме, беше гора. Уплахата на лицата ни беше явна, а умът ми крещеше - бягай! Слизайки на гарата, установихме, че сме посредата на нищото - буквално. Градчето се намира в най-източната част на американския щат Лонг Айлънд (или както табелата на гарата гласеше - "краят"), непосредствено след любими на богаташите Хемптънс.
Кварталът, в който живеехме, беше като изкаран от американски сериал. Къщичките, малките дворчета, идеално окосената трева, колите, паркирани прилежно на алеите отпред, баскетболните кошове на вратите на гаражите... идилия. За наше голямо щастие, имаше частен плаж за живеещите в този квартал. Ние разбира се, още на втория ден го посетихме.
Времето не беше достатъчно топло за плаж, за това с една бутилка мартинии лакомства се отправихме натам. Малка пътечка, завършваща с дървени стъпала, водеше до плажа. Беше следобед, слънцето вече се приготвяше за залез, но имахме още време да се насладим на последните лъчи. Изстудихме напитката си в ледени води на океана, разсипахме по чашите и заседнахме на стъпалата, взирайки се в необятната морска шир, която отразяваше по възможно най-красивия начин последните слънчеви лъчи.
Монтоук, е малко градче. Ако броим всички квартали, сигурно е по голям от Пловдив, но така отдалечени от центъра му, създаваха илюзия, че градът е малък. Ако някога ви се случи да попаднете там, не пропускайте да хапнете пица в Пица Вилидж (Pizza Village), мъфин за десерт от Бейк Шоп (Bake Shop), здравословен шейк от Джоунис (Johnny’s), сладолед от Бен и Джерис (Ben&Jerry’s) и за завършек на деня по една кана бира в Лайърс (Liars).Впечатление ми направи мотелът Мемори, който уж беше мотел, но вечер заграждаха паркинга му и ставаше бар. Не ми се мисли как хората са си почивали там. Градският плаж беше километри дълъг. Бял ситен пясък, и огромни вълни. Но, никога не оставяйте храната си без надзор, защото гларусите само това чакат.
Фарът на Монтоук не е много близо до центъра, но за удобството на туристите има автобус дотам. Ние, разбира се, по законите на Мърфи, избрахме ден в който автобус нямаше, но съдбата беше на наша страна, и след като направихме мили очички на шофьор на друг автобус, той се смили над нас и ни закара в обедната си почивка. Когато стигнахме до целта си, се убедихме за пореден път, че безплатни удоволствия рядко съществуват. Заплатихме вход и се отправихме през поляната към самия фар. Изкачвайки се по стъпалата, стените около които сякаш се приближаваха все повече и повече към мен, се молех само и единствено за глътка въздух. На върха имаше малка тераса. Когато застанах на нея, онемях. Неземна красота. Малки бели яхти се клатушкаха измежду едва доловимите океански вълни. Там, долу на обширните поляни, опънали одеяла, хората се наслаждаваха на прекрасното време, а деца тичаха по плажа, изпълвайки иначе спокойния следобед със смях.
Монтоук е едно от най-красивите места, които някога съм посещавала. Всичко изброено по-горе е само малка част от нещата, които най-източната част на Лонг Айлънд може да предложи.
Текстът е изпратен от Моника Морева за рубриката Стани автор.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
