Това е историята на българското село – история за древни традиции и възход, история на оцеляване и обезлюдяване. Щедростта на природата в нашите земи е рядко срещана по света, но дори и тя не успява да пребори икономическите фактори и да върне някогашния процъфтяващ живот по селата ни.
Дали поради чистия въздух или хубавата планинска вода, Мраченик се слави като едно от селата с най-много столетници в България. Спокойният живот тук не те кара да бързаш. Само козичките излизат и се връщат от паша като по часовник. По залез слънце пастирът ги връща в селото и всяка от тях сама се прибира у дома, като почуква на портата с рогата си, за да й отворят.
Есенно време, щом узреят джанките, из селото започва да се носи ароматът на джибри. Ако приближите до селската ракиджийница, ще чуете радостните възгласи на гордите майстори, които опитват първака. Те хвърлят дърва в огнището, за да поддържат огъня, докато сладко замезват. Интересен образ е главният ракиджия на селото, доскоро и главен библиотекар. Макар отскоро библиотека да няма, той е изчел толкова книги, че би могъл да се конкурира с някой университетски доцент.
Същите тези юнаци са част и от ловната дружинка на Мраченик. Благодарение на тях популацията от диви прасета в околността е застрашена от изчезване. В горите наоколо мечки няма, но честа гледка са чакалите, а зимно време - и вълците.
Селото възниква по турско време, когато местните хора са обитавали равнината. За да избягат от едно от нашествията на османците, тръгнали нагоре по течението на реката. Някога това място е било вековна дъбова гора, в която рядко се промъквал слънчев лъч. Гората била толкова мрачна, че кръстили селото Мраченик. Постепенно обаче тези древни дървета са изсечени, а на тяхно място е залесено предимно с бор.
До средата на миналия век Мраченик е било богато чорбаджийско село с население около 1500 души. Мъжете били дюлгери (зидари) и щом зимата преминела, тръгвали на гурбет по съседните села. Големият им майсторлък личи по красивите къщи в селото. Не малко от тях са над 150-годишни и са обявени за културни паметници. За да съхранят тайната на своя занаят, майсторите говорели помежду си на език, който никой друг не разбирал – мещерски.
Жените от селото се занимавали с обработване на гюл (маслодайна роза). Нивите около селото били целите обагрени с розови цветове. Уханието им обаче е единственото, което получаваш за първите няколко години след засяването им. Чак след този период розата започва да дава масло. Това е поминък, за който е нужно да се вложат време и средства, но се изплаща в пъти. Въпреки икономическата изгода, с налагането на ТКЗС-та и плановото земеделие настъпват решаващи промени. Властта решава да се изкоренят всички рози, а вместо тях да се засадят картофи. Тогава именно започва бавното замиране на живота в селото.
След като поминъкът на хората е унищожен, те започват да бягат в околните градове – Карлово, Калофер, Пловдив - и да търсят работа в заводите. Така за големите и някога богати къщи остават да се грижат най-възрастите им обитатели. Те с радост очакват празниците, когато калдъръмените улички на селото се огласяват от веселата игра на внуците. Но с всеки възрастен човек от селото си отива и част от славната му история, а опустелите къщи бавно се рушат. Днес в Мраченик са останали 140 души, повечето на сериозна възраст. А за пълното с деца училище и киносалонът, в който някога са се прожектирали „Междузвездни войни”, сега се разказват само истории.
Най-високия връх в местността е Кадрафила, а под него се намира лобното място на Хаджи Димитър. Там всяка година се събират хората от Мраченик и съседното село Свежен. Те почитат паметта на националния ни герой с много ядене, пиене и хорà. Под Кадрафила има открита широка поляна, от която се разкрива невероятна гледка. Цялата Розова долина е в краката ти, на север се вижда Стара планина и връх Ботев, а на югозапад Същинска Средна гора с връх Богдан. Нощното небе е ясно, с безброй звезди.
Полезна информация: Мраченик се намира на 24 км от Карлово, в Сърнена Средна гора. За да стигнете, тръгнете от Карлово или Пловдив в посока Баня – с. Бегунци – с. Домлян – с. Мраченик.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
