На другия ден се срещнахме според уговорката и огледахме жилището на улица „Бейкър“ номер 221 Б, което Холмс беше споменал при запознанството ни. Квартирата се състоеше от две комфортни спални и приятно обзаведена голяма и просторна гостна, в която влизаше светлина от два широки прозореца. Мястото беше чудесно във всяко отношение, а наемът изглеждаше толкова умерен, когато се подели, че сключихме на място сделката и веднага влязохме във владение. (...)
Може да се каже, че Холмс не беше от трудните за съжителство хора. Имаше спокоен нрав и установени навици. Рядко си лягаше след десет часа вечерта и без изключение сутрин закусваше и излизаше, преди аз да съм станал. (...) Обземеше ли го треска за работа, енергичността му минаваше всички граници. Сегиз-тогиз обаче изпадаше в обратното състояние и дни наред от сутрин до вечер лежеше върху дивана в гостната почти без да говори и без изобщо да се помръдва. В такива моменти забелязвах промяна в изражението му — погледът му ставаше толкова унесен и празен, че ако умереният и порядъчен живот, който водеше, не свидетелстваше за противното, бих го заподозрял в пристрастяване към някакъв наркотик. (Сър Артър Конан Дойл, „Етюд в червено”)
***
Ако има някой, който не е чувал за Шерлок Холмс, домът на легендарния детектив би му се сторил не по-различен от всеки друг музей на известна историческа личност. У всички, които познават Холмс от страниците на детективските истории на сър Артър Конан Дойл обаче, Бейкър Стрийт 221 Б внася силен смут.
От небрежно подхвърлените шапки и палта на закачалката в антрето, през уютно претъпканите с вещи стаи, до смачканите чаршафи по леглата, посетителят изпитва онова едновременно сконфузено и вълнуващо усещане от надничането в живота на любима известна личност. Разглеждайки експонатите, човек нерядко се хваща да си мисли „Аха, значи това е цигулката, на която е обичал да свири” или „Значи тези са томовете, от които е учил химия и анатомия”, преди разумът да се намеси и да забележи, че всъщност цигулката няма струни, а томовете най-вероятно са само бутафорни. „Дали...?” продължава да нашепва сърцето, докато изкачвате стълбите до следващия етаж, където ви посреща усмихната икономка във викторианска униформа.
Зад стъклени витрини стоят приспособленията, с помощта на които, етикетчетата ни уверяват, Шерлок Холмс е разрешавал случаи, лулите, от които е пушел, писмата, които е писал до верния си другар Уотсън, мастилниците, с които ги е писал. И всички предмети изглеждат толкова изкусно захабени и износени, че духът на легендарния детектив наистина оживява чрез тях. Ако не вярвате, че нещо, различно от книга, може да ви докосне до същността на литературен герой точно толкова силно, предизвикайте се с музея на Шерлок Холмс. Посетителите имат възможност да се настанят в креслото му и да нахлузят детективската му шапка, докато позират за снимка с лулата му в ръка, или да седнат пред писалището му и да оставят послание с перо и мастило в специален дневник за гости.
На един от етажите са разположени експонати от случаите на Холмс, сред които и "запазената" глава на Баскервилското куче. В някои стаи восъчни фигури в реален размер разиграват цели сцени от книгите на сър Артър Конан Дойл. Запознавате се с любими и плашещи герои от историите и през цялото време се чудите как може да изглеждат толкова истински.
Излизате от музея и покрай гъстата опашка посетители в очакване за момент още веднъж зървате табелата на входа: „Шерлок Холмс – консултант детектив”. И това е най-големият трик от всичко досега, защото ако на влизане сте я прочели с насмешка, след всичко видяно, сега наистина вярвате в нея.
Полезна информация:
Работно време: Всеки ден от 9:30 до 18:00 часа (без Коледа)
Цени на билетите: 15 лири за възрастен, 10 лири за дете
Вижте видео от музея:
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
