Добре де, не е точно музей на файтона, но ако трябваше ние да дадем име на това интересно местенце във Враца, щеше да е това. Иначе официално се води Експозиция „Традиционни превозни средства и модерно коларство” в Етнографско-възрожденски комплекс „Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей – Враца.
След като попаднете в двора на етнографския комплекс (в който има също и няколко къщи-музеи, църква и училище), в отделна сграда ще видите колекция от карети, файтони и модерни (за времето си) коли. Но преди да се стигне до тях, разбира се, се е тръгнало от добрата стара волска кола. Някъде по средата на хронологията пък се намира бричката.
Думата „бричка“, за неосведомените и младите, преди да започне да се използва в смисъла на „стара, очукана кола, таратайка и бракма“, е означавало „малка покрита кола, теглена от коне“. Та ако не сте виждали истинска бричка, хванете влака за Враца.
Освен това ще видите и пъстра магарешка каруца, кокетна шейна, лъскав файтон...
Всъщност причината изобщо да съществува такава колекция от превозни средства, е че във Враца е живял един много талантлив и напредничав човек – Мито Орозов. Той е бил самоук майстор на коли, известен със своето трудолюбие и новаторските си идеи. През 1883 г. създава малка работилница, която постепенно прераства във фабрика. При Мито Орозов са се правели луксозни коли, двуколки, файтони, брички, кабриолети, катафалки... Всичко, що се движи на колела + шейни. Използвал е предимно вносни материали с високо качество, заради което неговите файтони са се славели из цяла България.
В своя пътепис „София – Мездра – Враца” Алеко Константинов, срещал се лично с Орозов, пише: „…Най-отрадно впечатление ми направи фабриката на Орозова или по-вярно самата личност на Орозова. Орозов? Was ist das? ще попита гордият столичанин… Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г. Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици! Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която той и десетина работника изработват най-елегантни кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце. Днес цяло Врачанско е наводнено с кола и кабриолети от неговата фабрика”.
През 1907 г. Мито Орозов пръв в България въвежда 9-часовия работен ден (при нормална продължителност по онова време от 10-12 часа). Решението му настройва местните търговци срещу него, на което той отговаря: „От преуморения работник ползата е малка“.
След участието си в международни изложения Мито Орозов получава предложение от Хенри Форд да изработва шасита за автомобили, но врачанският майстор отказва, тъй като сделката му се струва неизгодна.
Животът на Мито и фабриката, за съжаление, не вървят все така по мед и масло. По време на пожар във фабриката през 1923 г. всичко изгаря до основи, а самият Мито Орозов загива в сградата, докато се опитва да спаси, каквото може. Синовете му възстановяват фабриката след това, а след 1944 г. тя е национализирана и постепенно губи функциите си заради широкото навлизане на моторизираните превозни средства.
Ето така от една бричка може да се стигне до историята на един напредничав българин.
Адрес: Враца, ул. Давид Тодоров 2. Работи и в събота и неделя до 17:30 часа. Безплатен ден: понеделник.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
