На какво ли са си играели децата преди 2500 години? Малките древни римлянчета и древни гърчета, оказва се, са се забавлявали кажи-речи със същото, с което и днешните деца. Или по-точно „днешните деца преди появата на забавленията с батерии“.
Предлагаме ви да научите повече за древните кукли, дрънкалки, Сляпа баба и други игри. А до средата на август в Археологическия музей в София можете не само да прочетете за древните играчки, но и да видите десетки автентични такива, открити при различни археологически разкопки.
Бебешки дрънкалки
Бебетата са имали дрънкалки, но в миналото те са били направени от дърво, теракота, бронз или от изсушения плод на мак. За да издава звук, когато я разклатиш, в дрънкалката са били
поставяни камъчета или семенца. Дрънкалките са имали най-различни форми, често наподобяващи животно, например петел или куче.
Древните кукли
Момичетата са играли с кукли, изработени от плат, дърво, кост или теракота. Децата от заможни семейства са имали и кукли, направени от по-скъпи материали като слонова кост и абанос. Ръцете и краката на куклите в древността са били закрепени за тялото с връв, което ги прави подвижни като марионетки. Куклите са били оцветени в различни цветове и са имали различни черти на лицето. Някои са имали дори обици или са държали в ръце музикален инструмент като кастанети например.
Момичетата са карали куклите да ходят, да танцуват, обличали са ги и са ги слагали да спят. След като пораснат и са готови да се омъжат, момичетата в древна Гърция посвещавали своите кукли и играчки в светилището на някоя богиня: Хера - богинята на семейството и брака, Артемида - богинята на лова, Афродита - богинята на любовта, Атина - богинята на мъдростта и войната или Деметра - богинята на земеделието и пазителка на брака. Тази традиция продължила и през Римската епоха, когато момичетата посвещавали своите кукли на богините на домашното огнище или на Венера - богинята на любовта. Вярвало се е, че по този начин се осигурява плодовитостта на жената по време на брака. Ако момичето почине преди да се омъжи, куклите й били поставяни в гроба.
Играчката июнкс
Рисунки върху древногръцки съдове ни показват и друга играчка, харесвана от момичетата в Гърция – малко дървено колело с две дупки, през които се промушва въженце (июнкс). Завъртайки колелото и опъвайки в същото време въженцето, се получава звук подобен на този, издаван от птицата въртошийка. В зависимост от размерите на колелото, дължината на въженцето и скоростта на въртене, са се получавали различни тонове. Според текстовете на древните писатели звукът на июнкс е бил много омайващ и е използван, за да накара някой да се влюби.
Играчки за момченца
Момчетата са обичали да играят с дървени двуколки, представяйки си, че пътешестват надалеч или че са войници в колесница. Те са играли и с глинени кончета на колелца, като са ги дърпали за въженце. Когато пораснат, момчетата в Гърция посвещавали своите играчки в светилището на Аполон.
Древните пумпали и йо-йо
Децата са играли също и с пумпал, направен от дърво, глина или метал. Пумпалът е поставян на земята и задвижван с помощта на камшиче. Победител е този, който успее да задържи пумпала в движение най-дълго време.
Друга харесвана от децата играчка, която съществува и днес, е йо-йо. За съжалениер не знаем как се е наричала в древността, но разполагаме с изображения върху древногръцки съдове. Играчката е била направена от два дървени диска, свързани помежду си с цилиндрична ос. Около нея се завързва и намотава връв. С движение на ръката надолу и нагоре, връвта се размотава и намотава обратно, а играчката подскача като пружинка.
Сляпа баба
При играта сляпа баба един от играчите е със завързани очи, докато останалите го закачат с ръце и издават шум около него. Той вика “бягай, пази се”, и се опитва да хване някого, а когато успее, уловеният заема неговото място. За усложняване на играта може да се въведе правилото, че играчът с вързаните очи трябва да разпознае кого е хванал.
Игри с топка
Както и днес, топката е била много харесвана и децата са играли на най-различни игри. Топката е била направена от кожа или от зашити парчета плат (лен или вълна) с различни цветове, напълнена с пясък, слама или конски косми. Древноримският лекар и философ Гален ни разказва как, за да си направят топка, децата в Йония са надували мехура на прасе, след което са го търкаляли в пепелта близо до огъня, за да се стопли и уголеми, но внимателно, така че да не се спука.
В една от игрите с топка (апораксис) децата удрят топката силно в земята, така че тя да подскача обратно. Победител е този, който накара топката да отскочи най-много пъти. В друга игра (на гръцки урания, т. е. “небесна” топка), описана още от Омир, един играч хвърля топката във въздуха, а останалите се опитват да я хванат с ръце.
Други игри с топка са включвали много играчи. Така например, децата са играли “ефебската” или “всеобщата” игра, подобна на днешните футбол и ръгби. След като се разделят на два отбора с равен брой участници, децата начертават на земята с тебешир разделителна линия и граници на игрището. Топката се поставя на земята и след даден сигнал за начало двата отбора тичат към нея. Този, който стигне топката пръв, я хвърля колкото се може по-силно по играч от противниковия отбор, който от своя страна се стреми да я хване. Ако избуташ противника си извън очертанията на игрището, печелиш играта.
Фенинда е много подобна игра, при която обаче играчите се опитват да заблудят противниковия отбор, като се целят с топката по един играч, но я хвърлят по друг.
При друга игра играчите бутат топката с пръчки, подобно на хокей. Има и игра, която прилича много на днешния баскетбол – при нея играчите хвърлят топката така, че тя да премине през дупка в закрепена нависоко дъска.
Игра на ашици
Играта на ашици е била сред най-популярните в древността и продължава да се играе и до днес. Ашиците са малки кости от глезена на някое домашно животно, например овца или коза. Играчки, оформени да изглеждат като ашици, са били правени от различни материали като глина, стъкло, бронз, сребро и дори злато. Понякога вместо ашици са използвани камъчета или орехи. Ашиците са носени в малка кожена кесийка. На ашици са играли както момичета, така и момчета. За да спечелиш, е била необходима ловкост на ръцете и късмет.
Един от най-разпространените варианти на играта се нарича пентeлита (пет камъчета). Играчът хвърля пет ашика във въздуха и се стреми да задържи колкото се може повече от тях върху обратната страна на ръката си. След това с пръстите на същата ръка трябва да хване падналите на земята, без да събаря тези върху ръката си.
Всяка страна на ашика е имала определено име и цифрена стойност. Важна за играта е била не тази част, която сочи нагоре, а тази, която се допира до повърхността. Върху някои от откритите ашици има написани букви или думи, които вероятно са били свързани с допълнителни условия на играта.
При друг вариант на играта играчът хвърля всички ашици на земята. След това взима един от тях и го хвърля във въздуха. Докато ашикът лети, играчът трябва да вдигне един от тези на земята и след това да хване хвърления ашик. Това продължава докато играчът събере всички ашици от земята. Ако изпусне или докосне някой от ашиците, на ход е следващият играч. Ако успее да свърши, без да сбърка, се опитва да събере всички ашици от земята с едно хвърляне, а след това по групи.
Ашиците са били използвани и за предвиждане на бъдещето. В древността гърците са смятали, че ашиците предпазват от лоши сили и са ги носели като талисмани.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
