Познавате Мария от разказите й в Peika.bg. Вероятно ви е по-позната като LaMartinia – автор на един от най-стилните и свежи лични блогове на български език. Нейните разкази от пътувания са изпълнени с вдъхновение, с цветни картини, с вкусове и ухания.
Мария в няколко факта: на 35 години е, има дъщеря на 4 години, живяла е в Мадрид, в момента има магазин, рубрика в 168 часа, пише за различни издания и помага на съпруга си в семейния бизнес.
Тя е от тези хора, които пътуват без програми, туристически агенции и инфарктни обиколки по забележителности, без напрежение и гонене на графици. Ето какво още ни разказа в интервю на пейката:
Мястото, което трябва да видя задължително е... много са – Перу, Мексико, Непал, Виетнам, Кения... Но преди тях – Индия. Усещам, че ще се харесаме.
Най-важният съвет, който мога да ви дам... Съвети не обичам да давам. Важно е да се пътува - независимо как, с кого, къде. Пътувалите и пътуващите хора имат база, поглед, усет, умеят да стоят над дребните неща, да споделят, да търсят, да се вглеждат, по-мъдри са. Пътуването е богатство, опит, смисъл, емоция. Пред нова придобивка и пътуване винаги бих избрала второто. За съжаление, напоследък ми липсва време, но съвсем скоро мисля това да се промени.
Никога не тръгвам на път без... Паспорт, телефон, фотоапарат и езиците, които говоря.
Най-странното ми преживяване по време на пътуване... по-скоро плашещо-ужасяващо. Трябваше да летя от Лондон за Милано на 8 юли 2005 г. На 7 юли се случиха смъртоносните терористични атаки, една от които близо до гарата King`s Cross. Там щях да сляза с влак на следващия ден. Телефоните нямаха връзка, летищата бяха затворени, а всички ужасени. Смених полета през Манчестър, проверката беше епична. Тъжни събития...
Стягам си багажа за... моят личен за 5 минути. Имам система за пестене на място и по-малко мачкане с дрехи на рула. Държа на компактен и стегнат багаж, не обичам да мъкна. Обикновено все забравям по нещо някъде – телефони, куфари, часовници, паспорти, карти, дори дамската си чанта. Слава богу, има добри хора, които ги намират и връщат.
Със семейния багаж нещата седят по-сложно. Винаги отнема време и изисква търпение и методичност.
Първото, което правя, като пристигна на ново място, e... да опитам нещо местно – храна или напитка, най-добре двете в комбинация.
Мястото, на което не бих се върнала, е... Бих се върнала навсякъде, където съм била. И местата, и хората заслужават втори шанс.
За мен удобството е... в буквален смисъл – легло, баня и удобни обувки. В преносен – мира със самия себе си. Комфортът за мен не е в лукса, а в това да се харесваш, да си адаптивен, отворен и толерантен към другите.
Планирането на маршрута е... не непременно задължително. Понякога човек трябва да се остави на времето и мястото, да усети ритъма без да се напряга с графици и планове. Не обичам пътувания с големи групи и компании, не ми харесва да се съобразявам с много хора.
Идеалното пътуване включва... добра храна, чисто легло, усмихнати хора и приятни изненади.
Пейката с най-възхитителна гледка, на която съм седяла, е... тази, на която съм била със скъп за мен човек. В такива случаи пейката е непременно удобна, а гледката - винаги хубава.
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
