С много музика, танци и живи традиции премина празникът Гергьовден в Етнографски музей на открито "Етър".
Отбелязването на празника започна още на 5-и май с Младежкото фолклорно надиграване „На Гергьовденското хоро”. 14 двойки показаха своите танцувални умения. Пъстри костюми, добро настроение и български хора - това видя публиката, която се събра на площада пред църквата в музея.
Мартин Иларионов и Мартина-Теодора Пенчева взеха първо място в Първа възрастова група. Втори са Йордан Шубраков и Наталия Христова , трети – Николай Гьочев и Цветелина Караджова. Във Втора възрастова група победител е двойката Адриян Ивовски и Станимира Алексиева. Втората позиция е за Илиян Нейков и Христиана Вангелова, а трета за Мирослав Пометков и Елица Пенчева.
Комисията, която оцени танца на двойките, присъди и една допълнителна награда – За най-автентичен костюм, на Никола Бошнаков и Стела Инджова. Христофор Петков и Мария Димитрова получиха наградата на публиката. Те също за първи път се явяват като двойка, но сами избират да е така. Двамата учат народни танци във ДФА „Габровче”.
На 6 май – Гергьовден, от 10:00 часа бе празничната църковна служба в храм „Свето Богоявление”. След това гостите на ЕМО "Етър" можеха да наблюдават различни обичаи, свързани с Гергьовден – биене на масло в мандрата, украса на гергьовденски хлябове, представяне на млечни продукти в Център „Българка”, тематични ателиета за работа с деца.
Гергьовденските хлябове са малко познати за хората днес. Те носят своята особена символика, за която разказва Боряна Христова, демонстратор в Етнографски музей на открито „Етър”. И днес в музея посетителите могат сами да оформят тестото, докато слушат разказа ѝ.
"Задължителното, което трябва да се сложи са символите на овцете, които са нечетен брой. Оградата не трябва да е затворена. Хлябът на Гергьовден е много богато украсен и се приготвя от най-бялото брашно. Сутрин, преди изгрев слънце, младата невеста ходи ходи да събира роса, с която се замесва хляба. Покрива се с най-бялата риза, за да е бяло млякото.
Много хора не знаят, че има такива хлябове. Чували са за коледните, но за гергьовденските – не. Проявяват интерес, особено сами да замесят тестото. Фигурите, които се оформят от тесто и се поставят върху хляба, не представляват трудност за никого. Може дори да се направят само едни топчета, които да бъдат „нарочени” – за овце, за ограда и т.н." - разказва Боряна Христова.
Как се приготвят масло и сирене пък показва Вейлада Мутафчиева в мандрата на Етнографски музей на открито „Етър”. Оказва се, че нещо толкова обикновено в миналото, днес вече е атракция за много хора. Деца с учудване разбират, че тези характерни за българската трапеза продукти не се приготвят в магазините.
Вейлада Мутафчиева споделя с всеки как се „бие” масло. Технологията не е особено сложна, но се изисква познание, за да се стигне до качествен резултат. На нея все пак ѝ се налага да уточнява, че масло и мляко се получават като се дои животно – овца, крава, коза, биволица.
„Издоеното мляко се оставя ден-два да прокисне. След това се налива в буталото и се бута поне час-два. Зависи от времето. Ако е топло, по-бързо става. На хората им е интересно, особено на по-младите. Някои са виждали такива уреди само за украса. Други едва сега разбират, че масло и сирене се приготвят от мляко, добито от животните. Срещат се дори деца, които не познават животните и наричат овцата пиле.” - разказва Вейлада Мутафчиева.
Така преминаха празничните дни за Гергьовден. Посетителите на ЕМО "Етър" преоткриха българските занаяти, традиции и обичаи и отнесоха със себе си много добро настроение!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
