За тези неща малко се говори – в медиите и в общественото пространство изобщо. Но все някой трябва да го направи, защото може би сред вас има зависими, които все още не са го осъзнали. А може би имате приятели, които имат нужда от помощ.
Нека започна аз. Казвам се Мира Янева и съм зависима от пътуването.
Когато съм по средата на някое пътуване, вече планирам следващото.
В уикендите, за които съм обявила на висок глас, че „аз никъде няма да ходя, ще си остана вкъщи или най-много до парка да отида“, ми се случват най-големите приключения.
Понякога изпадам в необяснима еуфория, когато кракът ми за първи път стъпи в непознат град.
Получавам сърцебиене, когато най-сетне успея да посетя дълго мечтана дестинация.
Не е особено честно, обаче обичам пътуващите си приятели мъ-ъ-ъ-ъничко повече от непътуващите.
Случвало ми се е да искам пари назаем за пътуване. Признавам, че съм се замисляла дали да не обера баничарница.
В това състояние съм от години. Приятелите ми твърдят, че се и влошава.
Ако има сбирки на анонимните пътешественици, според мен те би трябвало да бъдат поне веднъж седмично... в Шанхай, в Лима, в Банкок, в Сидни, в Кейптаун...
Ами това не е чак толкова лоша зависимост... Само да си взимам наркотика редовно!
А относно вашите приятели, които може би имат нужда от помощ - просто им дайте идея за път!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
