Накъде бихте се отправили, ако ви се ходи на най-големия бой с храна в света?
Отговорът е: на 30 км от Валенсия, Испания, в градчето Буньол (Buñol). През по-голямата част от годината това си е едно съвсем нормално, тихо, спокойно испанско градче, в което всички си живеят съвсем нормален, тих, спокоен живот. Последната сряда на август обаче фестивалът Ла Томатина изпълва улиците на Буньол с реки от сос Маринара и хиляди доматени воини.
Макар Испания да е известна със своите фестивали на ръба на здравия разум, ще се съгласите, че боят с домати е къде-къде по-забавна и безопасна алтернатива на надбягването с бикове в Памплона. Може и да ви звучи като лудост, но явно е заразна, защото хиляди хора се стичат всяка година в Буньол, за да мятат домати по всичко, което се движи.
От сутринта на Ла Томатина къщите и магазините спускат кепенците, a всички фасади се опаковат с огромни найлони. Началото на празника се поставяне не от домат, а от кол, намазан със свинска мас, на чийто връх е набучено парче шунка. Въпрос на чест е да се изкатерите и да вземете шунката, но повечето години това така и не се случва поради прекомерната сложност на задачата. Обичайната гледка около кола включва камари от ентусиасти, които се катерят по главите и гърбовете на тези под тях, както и други, които не участват в борбата по друг начин, освен чрез издърпване за глезена на прекалено доближилите върха. Ако все пак успеете да вземете шунката, ще ви носят на ръце като рокзвезда из целия град.
В 11 часа настъпва истинската кулминация на Ла Томатина. В центъра на Буньол пристигат няколко камиона, от които върху тръпнещата в очакване тълпа изхвърлят стотици килограми домати. Целта ви е да се доберете до възможно най-много домати и да ги хвърлите по възможно най-много други участници в боя. Когато целите домати свършат, осъзнавате, че сте в река от доматен сос, която стига над глезените ви и можете да скачате в нея като дете в дъждовна локва, да гребете от нея и да хвърляте цели шепи по околните или просто да се овъргаляте хубаво. Доматеният бой приключва около 13 часа – специален сигнал известява края му, а след това всички се отправят към обществените душове. Въпреки всичките найлони и предпазни транспаранти, градчето също минава под душ с пожарникарски маркуч.
Въпреки че фестивалът не е възникнал толкова отдавна (1945 г.), за появата му има няколко версии, сред които бой с домати между приятели, вражда между ученици, обстрел с домати от зрители по време на карнавално шествие и апокалиптичните последици от разпиляването на стотици килограми домати от аварирал камион. Каквото и да се е случило обаче, хората толкова са се забавлявали, че го повтаряли отново и отново. Празникът е забранен само по времето на Франко, но от 1970 г. е възобновен и днес около 50 000 туристи пристигат ежегодно в Буньол специално за него.
Полезна информация: Ла Томатина със сигурност е фестивал, за който потегляте с дрехи, които са обречени на изхвърляне. Много участници носят и очила за гмуркане – това е добра идея, защото да ви уцелят с домат в окото боли. По-добре не носете фотоапарати и друга техника – явно доматите са силно привлечени от смелчаците със скъпа елетроника. Ако все пак не можете без фотоапарат, увийте го добре в найлонов плик и се уверете, че няма как вътре да се просмуче доматен сок или вода.
Добре е да дойдете в градчето възможно най-рано в деня на Ла Томатина, защото Буньол се е превърнал в жертва на туристическата си популярност и освен ако не пристигнете сутринта, няма как да се доберете до централния площад, където спират камионите с домати. Тъй като в самия Буньол има много малко места за настаняване, най-добре резервирайте хотел във Валенсия. Оттам има влак на всеки час, който пристига за 50 минути. Само за информация, има и посетители, които спят по пейките или директно на улиците предната нощ.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
