Пейо Яворов определено е сред най-добрите поети на 20 век и като цяло един от най-добрите писатели в българската литература изобщо.
Когато се сетя за неща като драма, трагична любов и тъжна съдба, то в съзнанието ми изниква един от любимите ми поети – Пейо Яворов. Всяко негово произведение е пропито с разтърсващи емоции. Основните му сюжетни линии са страданието и любовта. Той черпи вдъхновение от собствения си трагичен живот. Яворов е надарен с огромен талант и с почти никакъв късмет в любовта. А това е идеалната рецепта за перфектна поезия – тъжна, романтична, истинска.
Яворов пише както доста силно драматични революционни стихове, така и изключително чувствена любовна лирика. Може би едно от най-известните му стихотворения е посветеното на Мина Тодорова „Две хубави очи“.
Често в света на литературата писатели, които са сътворили най-красивите и стойностни произведения, водят тъжен и самотен начин на живот. Но може би това е балансът в живота – вселената му е дала огромен талант да твори, но в замяна на това му е взела чувството да изпита радост от самия живот. Подобен тип творци, въпреки, че имат много познати, са самотни в своите души. Това е обаче справедливостта, колкото и да е жестоко – всяко нещо струва друго нещо. Всеки сам си избира от какво може и иска да се откаже, в случая на Яворов, той се е посветил на своите творби, за сметка на живота и щастието си.
Яворов е и един от най-цитираните поети в социалните мрежи и не само, щом става дума за любовна поезия. Ето и някои от най-известните му и често срещани, а може би и най-въздействащи:
Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
„Ще бъдеш в бяло“
От други свят съм аз — не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;
не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди на страстта, а дух кристален мраз.
„Не си виновна ти“
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!
„Стон“
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те — бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
„Сън“
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
„Вълшебница“
Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там!
„Проклятие“
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?
„Калиопа“
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.
„Сенки“
Две хубави очи – душата на дете. – „Две хубави очи“
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
