Може би не сте чували за град Банска Щявница в Словакия и ако е така - това си е сериозен пропуск.
Не само защото това градче в Словакия е оценено като част от културното наследство на ЮНЕСКО, но и защото има куп шантави истории за него, които се разказват навред – кози, вързани за комини, разменени часовникови стрелки, разменени етажи на къщите...
Мистериозните стрелки на градския часовник
Ако ви се прииска да разберете колко е часът от часовника на кметството в Банска Щявница, може да се почувствате объркани, защото със сигурност стрелките не показват това, което би трябвало да показват. Чуденето ви ще продължи, докато не се появи някой местен човек, който да ви обясни мистерията. А именно, че стрелките са поставени наопаки - голямата показва часа, а малката – минутите.
Обясненията за тази чудатост са няколко и никой не знае точно каква е истината. Според една версия часовникарят, който ремонтирал часовника през 18-и век, идвал от страна, където това разпределение на стрелките е нормално. Според друга монтирането на стрелките било поверено на чирака му, който от притеснение ги разменил и никой не забелязал, докато майсторите не си заминали. Друга история разказва, че градските съветници смятали, че щом един час е по-дълъг от една минута, то и стрелката за часа трябва да е по-дългата. И последен вариант (вероятно най-правдоподобен) – когато поставянето на стрелките приключило, всички били твърде пияни, за да забележат грешката.
Козата, вързана за комина
В миналото, когато жителите на Банска Щявница още гледали кози, много често можело да се види коза, вързана за комин. Как така ли? Градините на хълма Щявница са много стръмни и някои от тях съвпадат с покрива на долната къща. Така стопаните връзвали козите си директно за комините на съседите си. Днес, за съжаление, такава гледка е малко вероятна, но пък можете да се насладите на стръмните дворчета.
Разменените етажи на къщите
Пак заради стръмните наклони, в много къщи влизате уж на първия етаж, а се оказва, че това е всъщност последният етаж, от който вие слизате на долните. Това чудо можете да видите в самия център – къщата на Оберайгнер на площад Света Троица.
Вода на моста, хора под моста
Обикновено мостовете се строят, за да могат хора и каруци да минават отгоре, докато водата тече отдолу. В Банска Щявница обаче случаят съвсем не е такъв. Водата си текла необезпокоявано отгоре, а хората минавали отдолу. Акведуктът по пътя към Бански Студенец (от лявата страна на пътя) днес е сух, но в миналото се е използвал активно и е будел почуда у минувачите.
Изкуствено езеро за отмора
Тайхи се наричат малките изкуствени езерца около Банска Щявница (името им идва от немската дума teich – езерце). Повечето от тях (общо са били около 60, със сложна система от връзки помежду им) са построени, за да снабдяват с енергия мините, а днес се използват, за де зареждат с енергия хората. Топнете се лятото, за да се разхладите.
Новият замък и живият часовник
Когато е построен, Новият замък (втората снимка) е използван за охрана на Банска Щявница. На всеки 15 минути стражата надувал рог, за да уведоми жителите на града, че не е заспал на поста си и всички са в безопасност. Преди няколко години тази традиция беше възродена и живият часовник се чуваше на всеки четвърт час.
Градът си има и с около три века по-стар замък - от 13-ти век, с всичките му стандартни допълнения – гробище, църква, защитна стена.
Градът и гущерите
Преди много, много години, когато всичко в Словакия изглеждало по-различно, един овчар бил задрямал на хълма Щявница и в просъница видял нещо да блести на слънцето. Отворил очи точно когато зад един камък се скрили два гущера – единият посипан със златен прах, другия – със сребърен. Когато повдигнал камъка, намерил отдолу буца злато. И според легендата това поставя началото на миньорското градче Банска Щявница.
Заради важната си роля гущерите преди са били на герба на града, а по време на ежегодния Парад на саламандъра мъж, облечен като овчар, върви най-отпред на шествието с гущер в ръце. Провежда се всеки втори петък на септември. Фестивалът днес се е превърнал в празник на всички миньори в Словакия.
Музей на миньора
В Музея на миньора ще слезете на 433 м дълбочина. Нахлузете найлоновото пончо и нахлупете каската си и - напред и надолу! Това е едно от най-добрите места да научите повече за мините в миналото. Именно тук се е появило и първото миньорско училище в Кралство Унгария – през 1735 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
