Невероятно смешно и ексцентрично пътуване из Великобритания, каквато едва ли я познавате
Когато преди 20 години Бил Брайсън потегля на обиколка на Великобритания, се появява книгата му „Записки от един малък остров” - най-големият бестселър сред пътеписите, а според гласуване, организирано от BBC, това е и книгата, която представя най-точно Великобритания.
Новата обиколка на Великобритания е не по-малко забавна и ексцентрична. В книгата „Пътят към Литъл Дриблинг“ (издателство Еднорог) Бил Брайсън ще ви покаже Великобритания, каквато едва ли я познавате. Комични ситуации и забавни коментари се редуват със сериозни теми – начините, по които Англия се бори за своята природа, решава екологични проблеми и съхранява историческите си забележителности, малко познати факти за миналото и настоящето на страната.
Прочетете откъс от новата книга на Бил Брайсън, за да се убедите, а в края на откъса разберете как да спечелите книгата.
***
Ето един въпрос, който е по-труден, отколкото изглежда на пръв поглед: голяма страна ли е Великобритания или малка?
От една страна, тя е очевидно малко, скромно по размери парче земя, плаващо в мразовити води до северозападния край на Европа. Британия заема едва 0,0174068 процента от общата площ на земята. (Би трябвало да отбележа, че не мога да гарантирам достоверността на тази цифра. Изчислението беше направено от сина ми преди няколко години за статията, която пишех за един вестник. Тогава той беше едва тринайсетгодишен, но имаше калкулатор с около двеста копчета и като че ли знаеше какво върши.)
Но по други критерии Британия несъмнено е със значителни размери. Колкото и да е удивително, територията на владените от нея земи е тринайсета по величина на планетата и обхваща четири континента – Австралия, Антарктика, Америка и Евразия/Африка (които географите с тяхната педантичност и липса на въображение определят като една земна маса). Само седем острова на земята са по-големи: Гренландия, Нова Гвинея, Борнео, Мадагаскар, Бафинова земя, Суматра, Хоншу. По брой на населението Британия е четвърта поред сред островните държави, като пред нея са само Индонезия, Япония и Филипините. По благосъстояние е на второ място. А по критерии от рода на прилична музика, стари каменни сгради, разнообразие на захарни бонбони и оправдания да не се ходи на работа заради времето, тя води със сериозна преднина. И все пак от горния до долния ѝ край има само седемстотин мили, а е толкова тясна, че никой в страната не може да се намира на повече от седемдесет мили от единия или другия ѝ бряг.
Общо взето, отдавна ми се струва, че Великобритания има идеалните размери за една страна – достатъчно малка, за да бъде уютна и удобна за прегръщане, и достатъчно голяма, за да поддържа жизнена и независима култура. Ако останалата част от света изчезне утре и остане само Британия, все още би имало хубави книги, театър, стенд-ъп комедия, университети, способни хирурзи и така нататък. (Освен това Англия ще става всеки път шампион на световното първенство по футбол, а Шотландия ще преминава успешно квалификациите.) Такова нещо не може да се твърди за много други нации. Ако Канада е единствената страна, която оцелее, светът би бил по-приятно място с по-учтиви хора, но ще се играе прекалено много хокей. Ако пък оцелее Австралия, ще има страхотни барбекюта и сърфинг, но за забавление ще зависим от Кайли Миноуг до степен, която, с моите уважения, ще е прекалено голяма.
Интересно е, че онова, което ме накара да осъзная оптималните размери на Британия, е една рядко срещана тема за разговори – случаите на нападения от крави. Това е тема, на която не обръщаме такова внимание, каквото може би ѝ се полага. За нападения, извършвани от крави, чух за първи път преди няколко години, докато минавах по пътя „Саут Даунс“ с един журналист от списание за туризъм. Тъкмо бях станал президент на Кампания за защита на английската провинция и той ми задаваше въпроси за селския живот. По едно време – прекосявахме някакво поле при Девилс Дайк, близо до Брайтън, ако си спомням правилно – той спомена, че трябвало да внимаваме, защото на това поле имало бик.
– Шегувате се – изписуках аз, но наистина, на разстояние от петдесетина фута един огромен, правоъгълен къс говеждо ни наблюдаваше мрачно.
– Просто си вървете спокойно – посъветва ме спътникът ми с напрегнат шепот, – за да не привлечете вниманието му.
– Но нали сме на национална туристическа пътека – възразих аз, а усещането за несправедливост за миг надделя над инстинкта ми да се измъкна светкавично. – Нали не е редно някой фермер да пусне бик в поле, през което преминава туристическа пътека? – допълних. Обърнах се, за да разбера на какво мнение е събеседникът ми по този въпрос, и установих, че е с около седемдесет фута пред мен и тича като бесен. Закретах припряно зад него, хвърляйки погледи през рамо, но бикът стоеше като закован на мястото си.
Когато се озовахме в безопасност от другата страна на стената, която ограждаше полето, повторих оплакването си, че е несъмнено незаконно да се пускат бикове в полета, през които минават туристически пътеки.
– Всъщност е съвсем законно – каза спътникът ми. – Според правилата бикове може да бъдат пускани в полета, през които минават туристически пътеки, стига да бъдат държани заедно с крави за месо, а не с млечни крави.
Разбира се, това ме озадачи.
– Защо с едните, а не с другите? – попитах.
– Нямам представа. Но истинската опасност – продължи той – представляват кравите. Кравите убиват много повече хора от биковете.
Както и да се нарича по-висшата степен след засегната недоверчивост, в този момент аз я постигнах. В продължение на години бях крачил смело сред стада крави с убеждението, че това е единствената група животни, по-големи от кокошка, които бих могъл да сплаша, размахвайки пръчка, и сега това убеждение ми бе отнето.
– Шегувате се – казах отново.
– Боя се, че не – отвърна той със сериозния тон на човек с опит. – Кравите нападат много често.
На следващия ден направих онова нещо, което е ясно, че не бива да се прави никога. Потърсих повече информация в интернет. Човекът, с когото бях говорил, излезе прав. Оказва се, че в Британия постоянно се случва крави да убиват туристи. Само за осем седмици през 2009 година четирима души били стъпкани до смърт. Една от тези нещастници била ветеринарна лекарка, която разхождала кучетата си по туристическа пътека из Пенините в Йоркшир. Била жена, която обичала и разбирала животните, нищо чудно да е имала и някакви лакомства за крави в джобовете си – и въпреки това те я стъпкали. По-наскоро един пенсиониран университетски преподавател на име Майк Портър умрял, стъпкан от разгневено – да, разгневено – стадо близо до канала „Кенет и Ейвън“ в Уилтшър, място, откъдето бях минавал едва преди година. „Изглеждаше така, сякаш искаха да го убият“, разказал зашеметен очевидец пред „Дейли Телеграф“. Това било четвъртото сериозно нападение над туристи за пет години, извършено само от това стадо.
*
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Пътят към Литъл Дриблинг“.
Как?
Отговорете в коментар под статията тук: Коя е любимата ви дестинация във Великобритания?
Един от отговорилите ще спечели книгата (както и шанс да научи нови факти за любимата си дестинация във Великобритания). Името му ще обявим във фейсбук страницата на Peika.bg на 4 май 2016 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
