Ситуацията у нас отново е напечена. Политическа криза, заговори се отново за коронавируса, катастрофи и какво ли още не. Засипват ни с негативни новини всеки ден. А все пак е лято…
Ние от Peika.bg винаги търсим най-интересните места, на които да ви пренесем, за да може да се откъснете от злободневните проблеми. Тази беше и причината да пуснем в страницата ни във Facebook един закачлив пост, който носеше заглавието: „Не си българин, ако….“. В него се включиха много хора – над хиляда коментара.
Затова решихме да съберем най-забавните от тях в една статия, за да може повече хора да се върнат назад в детските си години и да се посмеят.
Като деца на 90-те, да вече гонещи 30 години, ние живяхме в едно магично време. Много по-различно от днешното. Вярвам и вие помните малките странни неща, които правехме тогава. Странни за децата, родени след 2000-та година, разбира се. За нас – ежедневни игри и закачки.
С какво да започнем, ако не с игрите, любими на всички. Ластик, въже, дама, стражари и апаши – питам се децата сега дали са чували за тях или е нещо отминало и отдавна забравено. А, да и карането на колело, но не какво да е, а Балканче, хаха.
Не си българин, ако като дете...
„Не си карал Балканче“, пише наша последователка във Facebook.
"Не си пълнил бутилка от веро с вода и не си се пръскал с другите деца” ни подсеща друга дама. Е, това си беше класика.
Бас ловя, че това се е случвало и на вас. След игра пред блока, прибираш се изпотрошен, с кални обувки и поредната рана, а родителите ти – „вашите не са те претрепали, 'щото си се претрепал“ – както пише друг потребител.
„...ако не си ял джанки, не си играл федербал народна топка, и ластик“ не си никакъв българин, ако не си крал джанки, дуди или череши от съседа, както ни споделя поредния човек във Facebook.
„Не си играл на ластик, не си ял бой, не си ял филия с олио и шарена сол, не си играл на фунийки, не си си купувал семки по 10 ст.“ С този коментар смятам, че е време да се пренесем и към деликатесите на нашето детство. Прости, но ужасно вкусни.
Признавам си, като дете, прекарало детството си на село – най-обичах да си хапвам домати и краставици, откъснати от бабината градина. А помните ли какво е „мечка“ – хляб и сирене, „смачкани в ръката“. Сега може би ще стресна децата, но помните ли яйцата на вестник? Обожавах ги!
Не си българин, ако като дете….
„Не си правил кюфтета от кал!“ имаше и малко по различни гозби, които сами приготвяхме…
„Не си ял топъл хляб купен от фурната и си донесъл вкъщи половината.“ Благодаря на този потребител, че ми припомни този велик аромат. Когато глутена не беше вреден и всички си хапвахме вкусен, току що изпечен хляб.
„Не си ял филия с лютеница". Aз бих добавила и сирене.
„Не си ял селски сладолед - чушка пълнена със сирене." Класика, без която не може.
„Не си ял циганска баница“. И в това няма нищо расистко, напротив – това беше по-добрата баница, поне според мен. Но уви вече и хлябът, и олиото са изключени от менюто ни. Къде защото са „вредни“, къде защото са прекалено скъпи.
„Не си ял бой на срички“. Използвам този култов коментар, за да премина към други интересни активности, които имахме през 90-те и малко след това. А какво е „бой на срички“ – оставям на вас да обясните на децата си.
„Не са те викали през терасата да се прибираш.“ Обзалагам се, че това е най-лошият спомен на всяко дете. Играеш си сладко, сладко пред блока. В компанията на още 30 деца и чуваш познат глас. Майка ти крещи с пълно гърло от терасата – „Прибирай сееее“ или „Вечерята е готовааа“. Кажете не е ли така?
„Не си попълвал Лексикон“. Е, как ще кажеш на човека, когото харесваш, ако не чрез тази магична тетрадка, наречена лексикон.
„Не си виквал с пълно гърло, зяпнал нагоре към прелитащ самолет да дава газ за Бургас. Чудя се децата в Бургас, къде ли са го пращали“. Чудесен въпрос от потребител и аз се чудех същото.
„Не си носил ключа от вкъщи на врата (на ластик)“. Това навява спомени… майка ми ме „биеше на срички“ след всеки изгубен ключ, за това бях горд собственик на такъв ластик за врата.
„Не си бил дистанционно на телевизор Електрон". Какво знаят днешните деца за поправянето на електроуредите.Едно време, удариш два пъти по телевизора и картината отново се появи. Не знам за вас, но аз бях личното дистанционно на баща ми, сменях каналите, намалях звука (от телевизора, разбира се).
„Не си се къпал с вода от слънчев бойлер лятото.“ Предполагам с това ще шашнем много хора.
Ще завърша това завръщане в миналото с любимите ни колекции. Вероятно и вие сте имали такива.
„Не си събирал станиоли от шоколад, салфетки и картинки от дъвки“.
Бонус история от преди три/четири години. Важно е да спомена, че съм на 27 години, но когато майка ми изрече тези думи ме заболя сърцето.
Все още пазя на тавана колекцията си от салфетки – прилежно събрани и опаковани за поколенията напред.
Гореща лятна вечер, майка ми пържи тиквички, говорим си сладко и пием вино на терасата. Тогава тя изрече най-ужасните думи „нямам салфетки, които да сложа на масата, качи се да донесеш от тези на тавана...“. Тези от вас, които все още пазят този мил спомен от детството си ще разберат тъгата ми в този момент.
Но това не беше краят. Отворих кутията, взех най-грозните и повтарящите екземпляри, когато установих, че това не е първият случай , в който семейството ми е злоупотребявалото с тази уникална колекция….
Е, пораснали деца, с това слагам край на тази статия. Надявам се да сте се позабавлявали и да сте останали с едно такова замечтано и леко носталгично чувство, какво имам и аз.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
