Разказ за едно неделно приключение по пътя от Пловдив за Кърджали, което започва с планове и маршрут, преминава през няколко внезапни обрата и приключва съвсем благополучно с плацикане в язовир Кърджали. Включва и: тракийски скални ниши, няколко села, каменен мост от „Време разделно” и много пот по пътя към пещера „Утробата”. Пълно с потенциал и идеи да се превърне във вашето неделно приключение.
Предварително направих един сериозно дълъг списък със села, в които има забележителности, и съм твърдо решена да ги видя всичките. Но нали имаше една приказка "Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове", та и на мен ми прегря колата малко след Асеновград.
Екстремно сутрешно обаждане до майстора (ама и майстор си имам), вдига телефона в 8:00 сутринта. След което - кръгом към Пловдив, за да погледне защо свети проклетата червена лампа. Оказа се, че Тотка (любимата ми кола) има стомашни проблеми с газове и след кратка процедура по обезвъздушаване отново бяхме на пътя за Кърджали.
Това, което бях планирала за разглеждане беше:
- Тракийските скални ниши при село Дъждовница и село Ненково;
- пещерите Снежинките и крепост Хисара;
- скални образувания до село Костино;
- плацикане в язовир Кърджали.
Какво всъщност видяхме?
Не, всъщност да започна с един съвет. Не се предоверявайте на информацията, поместена в сайта на Кърджали. Описани са доста села и интересни места, но... указателни табели няма, хората в селата дават противоречива информация и лутането е гарантирано (личен опит).
Как се стига до село Дъждовница?
Като пристигнете в Кърджали, търсите “Пазара” и оттам тръгвате към село Енчец и село Дъждовница.
Тракийските скални ниши след село Дъждовница
За малко да ги изпуснем, защото първият поглед към тях се открива на един изключително остър завой. Тия траки бая работа са си отваряли, докато пренесат и погребат своите мъртви там, както гласи едната версия за използване на нишите, или пък да си изпълняват обредите на тази височина. След като се наснимах порядъчно, реших, че е време и да стигнем до основата на скалите. Речено, но не сторено, поради простата причини, че път/пътека до основата на скалите не открихме. Табели и указания никакви.
Пещерата "Утробата"
След като приключихме със скалните ниши, си продължихме по пътя. Съвсем непредвидено, в търсене на село Костино, което после разбрахме, че сме подминали, се озовахме пред единствените табели сочещи към забележителност, а именно пещерата "Утробата". Няма да сбъркате ако инвестирате време и пот, за една кратка разходка до пещерата.
Пещерата е впечатлява с две неща:
1. Отвратително стръмната пътека, която води до нея, наречена от траките "Пътека на изпитанието" - много точно название са й сложили.
Не искам да ви стряскам, но стръмното е много стръмно, и ще трябва да се заредите с доста упоритост и вода, за да стигнете до пещерата. Изкачването ни отне около час, но горе имаше четирима души, които го бяха взели за около два часа. Пътеката е добре оформена и маркирана. Слизането ще ви отнеме около 40 минути.
2. Природата е успяла да създаде почти точно копие на женската утроба.
Учените доказаха, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешка ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Височината на дупката е 3 метра, а ширината – около 2,5 метра, като вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния траколог проф. Александър Фол пещери-утроби.
След "Утробата" се насочихме към село Ненково. Пътьом видях един къпинак и го нападнах веднагически. Докато зобвах по някоя и друга къпина, се разговорихме с един чичко, облечен в бански, галоши и с гега (която била за гонене на пепелянки). Чичкото тотално промени нашите планове. Първо ни омая с приказки за скални прозорци и извънземни площадки за кацане, посочи с гегата коя забележителност къде се намира, а после каза…"абе я отидете и пийнете по някоя бира и се върнете, като се приберат пепелянките, че сега са злобни и скачат". Ей, писна ми от тия предупреждения. Заради змии не успях да се цопна в кално езеро, а сега изпуснах да видя къде кацат извънземни кораби. Ама какво да се прави, да рискувам залудо не ми се нрави. Чичкото ни препоръча да караме още два километра и да отидем да видим древния каменен мост, на който уж бил сниман "Време разделно". Видяхме го! Не звуча особено впечатлена, нали? И поехме към село Костино в търсене на още камъни.
Лутане из Кърджалийски регион
Стигнахме до село Костино и естествено пак нямаше табели. В туристическия сайт на Кърджали е описано, че до село Костино в местност "Големия дол" се намира "естествен скален прозорец". Питахме местните: „Аджеба къде се намира тази местност”. Те ни казват "Еаааа, това е много далеч от тук, много ходене. По-добре се върнете до Ненково". Ама какво Ненково, ние от там идваме.
Зарязахме и скалния мост, и камъните, и се ориентирахме към най-добрата следобедна активност - плацикане в язовир Кърджали. До язовира стигнахме през село Енчец. Водата в язовира е прохладна и чиста и е изключително подходяща за къпане в три следобед. Хората от Кърджали не са за оплакване с този язовир под носа им. След освежителния плаж бяхме готови да се върнем на пътя и да се прибираме към Пловдив.
Още от Ласка Ненова можете да прочетете тук. На снимките язовир Кърджали и тракийските скални ниши край село Дъждовница.
