Сигурно от всички Нови години тази е най-странната и изключителната. И то не само защото беше в Мароко, а защото нямаше елха, украси, подаръци, Дядо Коледа... всъщност нямаше и зима! Посрещнахме идващата година с много слънце, море и най-големия пуст плаж, който бях виждала някъде.
И преди да си представите луксозен хотел в морски курорт, ще побързам да ви кажа, че това беше част от нашето голямо мароканско приключениена на стоп, което продължи два месеца и което включваше импровизирано посрещане на Новата година незнайно къде. Тъй като бяхме пътували вече от две седмици, стопирайки коли и нощувайки на най-невероятни места, дори не предполагахме какво ни беше приготвила съдбата за празничната нощ.
Всичко започна така. На 30 декември започнахме да се спускаме на юг от курортния град Есаиуира. Пътувахме по крайбрежието, защото морето доста примамваше, а и създаваше контрастно лятно настроение. Привечер, след цял ден смяна на коли, стигнахме някакво туристическо селце. Мързеливо се довлачихме до края му и с последните минути светлина започнахме да осъзнаваме, че близо половин час кола не е минавала. Примирихме се, че явно ще се вади палатката, нещо, което до онзи момент не се беше случвало, тъй като в тази страна все някой канеше на гости и ние доста се бяхме разглезили.
И точно тогава ни поде обичайната стопаджийска късметлийска вълна. Както си кибичихме насред празния път, един тъмен испаноговорящ субект се появи от никъдето и започна обичайното дружелюбно разпитване. Като разбра, че сме пътешественици музиканти, закъсали насред зимата (за местните 17-18 градуса са си лют сибирски студ!), човекът набързо ни покани да спим на откритата тераса на едно от хотелчетата и ни тикна 40 дирхама за вечеря. Вече беше тъмно, когато се разположихме блажено на терасата, похапнахме от провизиите, които носехме и заспахме под шума на морските вълни.
На сутринта се оказа, че имаме най-невероятна гледка към морето и вълни, разбиващи се в скалист пейзаж. Започнахме да събираме багажа, когато при нас цъфна поредният чичко и ни попита на френски какво правим тук. Собственикът ни покани, отвърнахме, а той обясни, че той самият е собственик на хотелчето, а този, който ни е пуснал е бил пазачът. За наша голяма изненада, не се ядоса, а ни поздрави с “Добре дошли” и изказа съчувствие как сме спали на “този студ”. Такива хора са мароканците, дори и хотелиерите!
Решихме да разгледаме по-отблизо морския пейзаж, който се разкри от хотелската открита тераса. Слязохме по едни стълбички и що да видим! Накъдето и да погледнеш, сигурно километри в двете посоки се разкриваше огромна ивица незастроен и абсолютно безлюден пясъчен плаж. Тръгнахме в едната посока и открихме чудесни пещерни дупки, които пазеха завет и можеха да поберат цели села с хора, но разбира се, бяха празни. Планът веднага беше направен: качваме се горе в градчето, пазаруваме празнични продукти с подарените 40 дирхама и посрещаме Новата година на плажа в пещера, а на сутринта отразяваме новото начало с къпане в морето.
Така и стана, и без повече подробности около щастливите събития тогава, ще обобщя така: кому са нужни украси и подаръци за Нова година, когато можеш да имаш море, пясък и най-претрупаното със звезди небе през зимата, и то когато най-малко си очаквал!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
