Николай Фенерски е човекът, към когото бихме ви насочили по всякакви въпроси, отнасящи се до Северозападна България – интересни места, интересни хора, народни умотворения. Той е автор на филма „Резерват Северозапад“ (който ви представихме тук), поддържа едноименния сайт и е издал няколко книги за тази част на страната.
Ето какво ни разказа Николай за застрашените „видове“, за уникалното чувство за хумор и красивите места на Северозапада.
- По какъв начин си свързан със Северозапада на България?
- Израснах в Бяла Слатина. Разказвал съм как в двете книги, които досега успях да издам - “Апокалипсисът е дело лично” и “Не казвай на майка си”.
- Според теб какви са особеностите на жителите на този край?
- Имат уникално свежо и кораво чувство за хумор. Грубо и дебелашко на места, но не самоцелно, а винаги с подтекст и скрит смисъл. Свикнали са с малко, не са алчни и лакоми. Открити са - каквото на сърцето, това и на устата. Липсва им онова византийско лицемерие, присъщо на хората край морето. Всички тези особености ги правят приятни събеседници и верни приятели. Имат си и опаката страна, но за нея друг път.
- Колко време отне заснемането на филма "Резерват Северозапад"?
- Една седмица снимки. Две години монтаж.
- Защо "резерват"?
- За да се запази езикът, наречието и останалите споменати вече техни характеристики. Резерват в сърцата ни - на нас, които сме свързани с ония диви места. Но вече трябва да стане резерват и в първия смисъл на думата... Или може би е късно и за това. Орките доразграбват, каквото е останало. Старците и бабичките са на доизживяване. Картинката е тъжна и жестока. Опитвам се да внеса малко импресия и красота в нея, да я омекотя със сайта, алманаха и филма. Защото наистина ни липсва доброто старо време. Ние сме временно явление. Опитвам се да го запечатам за историята. Да затворя в буркан малко от онзи северозападен дзен, от онова вълшебство, описвано и от Радичков примерно...
- Кой според теб е "видът", най-много застрашен от изчезване в Северозападна България?
- Митичните същества са най-силно застрашени, много от тях вече не се мяркат дори в ранните утринни часове, можем по това да съдим, че има изчезнали видове от тях. А кои са митичните същества на Северозапада - справка в жужеля. В гугъла - да преведа за всеки случай.
- Какво остана извън крайната версия на филма?
- Общо снимките са 10 часа. Извън филма останаха историите на рибаря Папи от Орехово, но просто не се вписаха в крайния вариант. Извън филма е и едно странно място на брега на Дунав, рибарско кътче, оборудвано с телефон с жица, лаптоп от първите лаптопи, произвеждани някога, и други такива екстри, чието предназначение беше метафизично, може би служат за връзка с други галактики, не знам. От парчетата, останали извън филма, спокойно може да се монтира втора серия. Не го правим, защото всички сме ангажирани с оцеляване и други преходни дейности.
- Имаше ли смешни, страшни или странни случки по време на снимките?
- Да си в присъствието на хора като Езика и Мими от Дреновец си е приключение само по себе си. Да ги слушаш, да им се не наслушаш. Страшни и странни неща там няма, просто защото целият Северозапад си има собствен пулс, своя аура, черти, които приоданците, демек чужденците понекога сметат за страшни или странни, но те просто не ги разбират.
- Къде се намира пейката с най-хубавата гледка в Северозападна България?
- Трябва да е някъде край Враца, Чипровци, Клисурския манастир, много са кътчетата, хиляди, спомням си не една пейка, вече направих две обиколки с колелото на целия Северозапад. Миналата и предишната година, за няколко дена изминавам около 400 километра, като отсядам при приятели и съмишленици, така си го складирам в спомени, та като почивам на всеки 10 километра, сядам на някоя пейка и гледам. Наблюдавам и си мисля. Планирам и трета обиколка.
Сайтът Резерват Северозапад е тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
