Как бихте реагирали, ако днес разберете, че никога повече няма да можете да ходите, че няма да можете да дишате без апарат, нито да говорите?
В тази ситуация се оказва Николай Божиков малко преди да навърши 18 години. И въпреки това, той е един от най-живите и активни хора, които сме срещали напоследък. На 29 години, той е позитивен и обича да пътува из България – казва, че пътуването го прави свободен.
Макар сам да има нужда от средства за толкова много неща (домашни посещения от специалисти, за да се правят нужните манипулации, постоянна рехабилитация и консумативи по апарата за дишане), Ники се грижи за родния си град. Казва, че мечтае да се случват концерти и други събития, за да „заприлича Калофер на град от 21-ви век".
Обича да се запознава с нови хора в интернет, но казва, че най-много му харесва да се среща с хора на живо.
Историята на Николай Божиков
Николай се ражда здрав през 1987 г. в Калофер. Когато е на 2 години, става ясно, че има мускулна дистрофия, от тежкия тип Дюшен. В България по онова време почти нищо не се знае за заболяването,освен че няма лечение. На 8 години Ники вече не може да ходи и количката става неговите крака. Учи до 8-ми клас като има доста приятели, с които е постоянно навън. През февруари 2005 г. обаче животът му се преобръща - спира да диша пред болницата, докато отива на преглед. Макар лекарите да не му дават шансове за оцеляване, Ники отваря очи за втори живот. Оказва се, че вече ще може да диша само с апарат и е изгубил гласа си.
Следват 5 години, в които е прикован вкъщи, докато през 2010 г. разбира, че има специални колички и апарати за дишане, с които може да излиза навън, но са твърде скъпи. Но през 2013 г. се мотивира да събере нужните средства. Свързва се и с певицата Йоанна Драгнева, която му помага да се срещне с медиите. Нужна е около половин година, снимки за телевизии и събрани от съгражданите му средства и чудото се случва: „На 14 юли 2014 г. всичко вече беше при мен и вече можех да видя слънцето и отново да съм сред хората. Напуснах скучните четири стени и бях най-щастливият човек на земята”, разказва Ники.
*
Ето какво още ни разказа Николай Божиков за пътуването и мечтите си:
- Кой е Николай Божиков и какви са мечтите му?
- Роден в града на Христо Ботев и истински калоферец на 29 години! Обикновен човек като всеки друг – но с малко по-различна съдба, в която се изисква в пъти повече сила за оцеляване. Може би не всеки би се справил да не се предаде, ако знае, че никога няма да проходи отново, че никога няма да може да диша без апарат и може би да не проговори. Познати и приятели ме определят като герой - може и да е така, но аз не бих могъл да кажа. Просто по някакво чудо съм тук сега и ми се живее. Страдам от мускулна дистрофия тип Дюшен - доста коварна болест, която с годините постепенно убива човек. За мен по-важно е човек как се чувства, а не какви са физическите му проблеми. И мисля, че съм доста добре. Може и да ме убива нещо, но аз съм по-силен от всичко. Когато бях на 17 години, аз си бях отишъл, но се върнах по-силен и живеещ втори живот. И оттогава съм по различен. В момента съм тук и сега и това ме радва много.
Сложен е въпросът за мечтите, защото са безброй като звездите по нощното небе, а някои все още не са и открити. Като цяло мечтите ми са да мога да живея нормално. Почват от това да опитам нова храна която не съм опитвал, да се запознавам реално с хора, които познавам само от интернет, много да пътувам и мечтая да бъда с жената, която желае сърцето ми! Мечта е и държавата да помогне да живея по леко, но нещо липсва държавата!
- Обичаш да пътуваш. Какво ти дава пътуването?
- Пътуването ме кара да се чувствам свободен, по-жив и да виждам красотата извън четирите стени. Като цяло обичам да виждам нови неща без значение къде. Може да не ми хареса, но трябва да видя. Много зареждащо ми действа, даже забравям, че нещо ме боли или ми е лошо!
- Ако можеше да се окажеш където и да е по света сега, кое място щеше да избереш?
- Ако можех, бих посетил всички места на този свят. Най-много искам да посетя Испания, Австралия и Северна Америка. На което и от тези места да отида, ще бъда истински щастлив. Някак са ми в топ 1 и трите места. Не мога с точност да кажа защо, но още от малък са ме грабнали, когато съм ги гледал по телевизията.
На мач на любимия отбор ЦСКА
- Ако човек разгледа фейсбук профила ти, ще види, че си изключително позитивен човек. Къде откриваш щастието?
- Гледам да не се предавам и опитвам всичко да го приемам с усмивка. Невинаги съм позитивен, често прикривам какво ми е отвътре и само пред определени хора се разкривам напълно. Но се старая, колкото може, да съм позитивен. Не съм напълно щастлив, защото ми липсват много неща от нормалния живот, а и когато сърцето е самотно, това е най-лошото според мен. Най ме радват срещите с приятели, макар и рядко да е, но е много зареждащо! Щастие ми носи, че семейството ми е до мен!
- Кое е за теб най-голямото предизвикателство?
- Най-голямото предизвикателство е да се живее - препятствията, които ми предлага съдбата, и това да се справям със страховете си. Предизвикателството е и да се живее в България, където нищо не е подходящо за моето състояние!
- От какво би искал да имаш повече в живота си?
- Повече сили за да продължа да се боря както досега, повече истински приятели до мен и да запазя добротата в себе си! Искам и много повече да постигна, защото не смятам, че случайно съм на тази земя!
- Сам казваш, че мечтите се сбъдват. Коя е следващата ти мечта?
- Не може при мен да е само една мечта следващата, а винаги са няколко. Надявам се да се сбъдне мечтата ми да полетя с хеликоптер из България, мечтата някой да спонсорира едно мое пътешествие извън границите на България поне за малко, мечтая и да почна да работя в ефирно радио на професионално ниво!
- В какво вярваш?
- Не съм от най-вярващите, но вярвам в собствените си способности, в семейството и че добротата и истинската любов са още живи сред хората.
- С какво се гордееш?
- Гордея се с това, че съм българин и че съм от Калофер - и духът на Христо Ботев живее в мен! Гордея се с това, което съм, защото ако бях друг, нямаше да се справя с всички трудности и може би бих се предал, както доста хора правят! Гордея се и с постигнатото досега, но това не е пределът на възможностите ми - следва продължение! Гордея се и че имам приятели, които са с мен в борбата ми и ме подкрепят винаги!
- Миналата година организира през фейсбук благотворителен концерт за читалището в Калофер. Какво те накара да го направиш?
- Да направих го предимно през фейсбук, но не бях сам - имаше още няколко души. които ми помагаха, сред тях имаше и журналисти. Като цяло, всичко, свързано с музиката, ме радва и мечтаех в града ми да има по-модерен концерт, какъвто никога не беше правен. Провокираха ме и съгражданите ми да го направя, защото те ми помогнаха, когато имаше кампания за мен в края на 2013 година. Беше ми нужна количка, с която да мога да излизам понеже около 10 години не бях излизал сред хората. Помогнаха ми със средства и реших да върна жеста и да ги зарадвам с този концерт. Но реших и да помогнем малко на читалището, което не изглежда никак добре, а за мен там се намира сърцето на град Калофер. Имах притеснения дали хората ще дойдат, но успяха да ме изненадат - и може би половината или повечето от града присъстваше. Бях щастлив. Най-много стопли сърцето ми присъствието на доста деца, които се забавляваха на пълни обороти. Сумата, която се събра, не беше огромна - малко под 2000 лв., но мисля, че не е важно колко, а важен е жестът. А и трябва да се почне отнякъде. Надявам още много концерти да направя и да живне градът!
- Кое е мястото в Калофер, което всеки, който не е от града, трябва да посети?
- Доста красиви места се намират в Калофер. Като първо място трябва да се посети музеят и мемориалният комплекс на Христо Ботев. Трябва да се посетят църквите и манастирите, които пазят много история, святост и чистота. Трябва да се посети и хижа Рай, Райското пръскало и Ботев връх. Имаме също прекрасна екопътека, две реки - Тунджа и Бяла река, където човек може да се почувства по-жив и свободен сред природата. Като цяло в града и около него е за хора, които търсят спокойствие и красива природа!
*
Ако имате желание да помогнете финансово на Ники, можете да го направите тук:
IBAN: BG43STSA93000021121260
BIC: STSABGSF Николай Тодоров Божиков
Можете да го намерите във фейсбук тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
