Допреди няколко години Кипър беше предимно дестинация за работа, много българи хващаха куфара и отлитаха, за да търсят по-добра възможност.
В последните години средиземноморският остров се превърна в магнит за родните пътешественици и сънародниците, търсещи перфектната почивка.
Когато чуем Кипър си представяме екзотика, палми, синьо море, прясна риба и морски дарове... Ако пренасочим вниманието си с едва 50 километра от брега на Средиземно море, може да се озовем в столицата Никозия, където единствено палмите ни напомнят за острова.
Никозия е единственият град в света, който е столица на две държави, въпреки че втората не е призната. Става въпрос за Северен Кипър, превзет и пазен от турците. Военните, поставили пръст върху калашниците, освен територия пазят и културата, начина на живот и различната атмосфера. Това е столица, която прекрасно описва казаното от Хемингуей, че всичко, което е далече от морето, е провинция.
В Никозия ме отведе любопитството. Бях чел и слушал, че отвъд границата попадаш в различен свят. Исках да видя тази разлика, разделяна от заредени автомати.
Пътувах от Ларнака към Никозия с автобус и по план трябваше да прекарам едва няколко часа. Оказа се, че времето е напълно достатъчно, за да си направя изводи.
В автобуса, който беше пълен, видимите европейци бяхме около петима, а всички останали бяха араби, чернокожи и индийци. Когато слязохме на т.н. автогара, която представлява дълга спирка с няколко сектора, картинката беше още по-шокираща и най-нормалното беше да се питаме дали сме в столица на държава, която е член на Европейския съюз. Целият район около автогарата беше "превзет" от чернокожи и индийци, разделени на малки групички.
Дори свикнахме с мисълта, че можем да бъдем нападнати и ограбени във всеки един момент и просто тръпнем в очакване. За миг си спомних как изглеждаше центърът на София преди няколко години, когато беше масовата атака на мигранти. Но в Никозия обстановката наистина си е плашеща. Да, не трябва да пропускаме факта, че Кипър е по-близо до Близкия изток и Африка, отколкото до Европа, но тези хора не приличат на туристи.
Все пак продължихме към стария град и пропускателния пункт, за да влезем в турската част. Уличките са оживени, навсякъде по кафенетата са насядали хора, забелязах, че има магазини на почти всички световни брандове. Няма как да не се отбележи, че в Никозия не държат особено много на чистотата.
Докато се разхождахме попаднахме на граничния пункт. Дадохме си паспортите на гръцките граничари, после и на турските и след минута вече бяхме заобиколени от сергии, предлагащи всевъзможни неща, предимно дрехи.
Тук гръцката реч беше заменена от турска, а на сергиите се разменяха турски лири вместо евро. От всички страни вали традиционното "буйрум", с което ни приканват да инвестираме в техния бизнес. Обстановката наподобява пазара в Одрин, но прави впечатление, че в турската част е много по-евтино, особено храната. Разбира се мизерията в северната част на града е по-очевидна.
Не вярвах, но наистина има съществена разлика от двете страни на калашниците. В турската сградите, а и цялата атмосфера имат по-ориенталски вид. Ако излезеш от централните улички ще се почувстваш като в ромско гето. Но от друга страна прави впечатление, че няма толкова много чернокожи и индийци.
В турската част се намират по-голямата част от забележителностите в Никозия, сред които е и църквата "Света София", превърната в джамията "Селимие", чийто минарета се виждат отдалеч. Този храм често е сравняван като начало на съвременното ислямизиране на Европа.
След не толкова дълга разходка и обиколка на забележителностите в турската част на града се върнахме в гръцката част. Този път гръцките митничари внимателно ни претърсиха раниците, търсейки цигари или други контрабандни стоки, но след като се увериха, че сме скучни ни пожелаха приятен ден.
Ако направя класация на столиците, които съм посетил, Никозия ще я оглави по негативни признаци. Където и да съм ходил, винаги съм се надявал някой ден да се върна. Е, това не важи със сигурност за Никозия. В този град няма нещо, което да те привлече отново, поне мен. Мизерията, масовото мигрантско нашествие и чувството на страх, породен от калашниците и индийците с мазните коси, убиват всякаква романтика и екзотика. Сякаш това не е Кипър. Но и монетата има две лица. Никозия е другото лице на Кипър.
Автор: Георги Гюзелов
За други интересни пътешествия на Георги Гюзелев вижте тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
