Знаете я река Янтра - коварна за туриста, попаднал за първи път във Велико Търново, тя се вие като конец между хълмовете и пренарежда хаотично близките улички, които я следват по петите. Поради което и не е никак трудно да се загубиш, особено вечер и особено ако никак не те бива в пространственото ориентиране.
Стояхме една февруарска вечер на кръстопът и се чудехме как от улица "Гурко" да стигнем до хотела си от другата страна на реката. Колебаехме се между трите възможни посоки в Търново - “нагоре”, “надолу и “по стълбите”, но всеки избор ни изглеждаше еднакво погрешен. От тъмното на съседна пресечка изплува жена, която попитахме за посоката, а тя започна да ни обяснява, обяснява... докато по едно време се усетихме, че върви и говори вече твърде дълго време с нас и явно е решила да ни заведе.
“Аз по-хубав град от Търново не съм виждала. Била съм на много други места из България, но по-хубав от него няма”, каза тя така, че не звучеше нито като тупане в гърдите, нито като градски патриотизъм, а като най-сърдечен израз на любовта, която човек изпитва към родния си град.
Минахме покрай къщи - истински шедьоври от дърво и камък, които се появяваха след всеки следващ завой. Покрай високи дувари с дремещи по тях охранени котки. Покрай малка кръчма, от която звучеше мелодия от 50-те. “А тая кръчма какво е видяла, само тя си знае! И по-добре”, подхвърли жената и посочи многозначително с глава натам.
Междувременно ни разказа за любимите си места в Търново, за работата си и за втория си най-любим град в България - Несебър, където къщите и улиците в старата част били почти същите като във Велико Търново, само дето вторият етаж е винаги от дърво.
Когато стигнахме до хотела, жената ни изпрати с поглед и подвикна: “И пак да дойдете. Търсете ме в пицарията на ъгъла”.
Не че такова нещо не може да се случи където и да било другаде. Но точно заради такива срещи в мрака си спомняме съвсем ясно първото си ходене до Велико Търново и второто, и третото... И после си казваме: "А-а, този град ли? Там срещнах веднъж една много мила жена през нощта"...
Този разказ ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!
