Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg.
Как започна всичко ли? Седях си един уикенд вкъщи, когато се обади моя приятелка и ми каза, че заедно с друга наша приятелка мислят да си вземат билети за Нова Зеландия. На шега, на майтап, станахме четири момичета и всички имахме билети с Таи Еъруейс (Thai Airways). Месеците до пътуването посветихме на организация, нощувки, изкарване на тайландска виза и... вълнения. Всички тръгнахме от София, но две от нас започнахме пътешествието от Брюксел, а другите две – от Лондон, за да е по-плавен преходът към дългите полети. Имахме 13 часа престой в Банкок, където се бяхме уговорили с други наши приятели и прекарахме прекрасен ден из храмове и забележителности.
Но да се върна на страната на кивитата, както наричат местните. След общо 23 часа полети от Брюксел до Нова Зеландия, пристигнахме в Окланд. Купихме си sim карти за разговори и интернет от летището и се обадихме на rent-a-car фирмата. Скоро след това ни качиха на шатъл и ни закараха на паркинга, от където взехме предварително уговорената кола. Тук движението е обратно и това ни притесняваше малко, но нашата приятелка, която беше шофьор през цялото пътуване, свикна много бързо. Скоро разбрахме, че пътищата са отлично обозначени с табели и дори на завоите беше указано с каква скорост се препоръчва да се вземат. Всичко по пътя беше с мисъл за туристите – местата за почивка бяха посочени и благодарение на тези табели станахме свидетели на прекрасни гледки, като тази например:
След кратка почивка в апартамента, който бяхме наели, се отправихме на обиколка из Окланд. Отидохме до кулата Скай Тауър (Sky Tower) и до пристанището. Беше февруари, краят на лятото тук, и времето беше приятно за разходка.
На другия ден ни предстоеше най-интересното за мен – мястото, където е сниман „Властелинът на пръстените” и „Хобит”. Поради големият интерес към филмовата площадка, бяхме взели билетите по-рано. Две от нас се включиха в тура, а другите две ни чакаха в ресторанта към комплекса. На място организацията беше перфектна – взеха ни с автобус и гид. Скоро попаднахме в един друг свят - на хобитски дупки и зелени поля.
Беше тихо и цареше невероятно спокойствие, сякаш бяхме в приказка, или не – в самото Графство! Накрая изпихме по бира в кръчмата на зеления дракон - „Green Dragon Inn”.
Предстояха ни два дни в Роторуа – градът с геотермална активност. Тук буквално земята ври и кипи под краката и има много топли извори. Първо посетихме градините Government Gardens, където се намира и музеят на Роторуа. Неговата сграда за съжаление в момента беше затворена, тъй като беше пострадала частично след скорошното земетресение в Нова Зеландия, но градините могат да се посещават свободно. Музеят беше красиво оцветен в различни светлини.
След закуска на следващия ден отидохме до едно от най-посещаваните маорски села в страната с трудното за произнасяне име Whakarewarewa. В Нова Зеландия са много популярни сайтовете за групово пазаруване. От тях всеки може да се сдобие с ваучер за забележителности и активности на по-ниска цена. Именно от такъв сайт бяхме резервирали тура за маорското селище.
А кои са маорите? Това е коренното население на страната, имат свой език и представители в парламента в столицата Уелингтън. Селището е много интересно – освен, че видяхме от близо как живеят маорите, присъствахме на шоу с техни характерни танци. Изпълненията са много различни от танца във вида, в който сме свикнали да го виждаме – маорите се плезят и гледат застрашително. Всичко това преди е било начин да изплашат врага по време на битка.
Тук, в селището, опитахме и най-необикновената царевица, която бяхме яли – сварена в горещите води на геотермален извор. Извадиха я пред нас и беше много вкусна!
Този ден посетихме и парка Wai-O-Tapu, където се намира гейзерът Lady Knox. Той обаче не представляваше интерес за нас, тъй като изригва само веднъж на ден, при това с помощта на сапун, който изсипват в него. Целият парк е уникално място – осеян с дупки, от които мирише на сяра и се вдига пушек, езера, от които излиза пара и бълбукащи кални басейни.
Предимството да пътуваш с кола и без организирани екскурзии с големи автобуси е, че може да спираш по пътя винаги, когато видиш красива гледка. А такива в Нова Зеландия има много – тук видяхме различни нюанси на зеленото, дървета, чиито корони образуват тунели над пътя, стада овце, дори смешни алпака, които стояха като препарирани и млада сърничка, която препускаше в един двор.
Имахме резервирани нощувки за цялото пътуване, освен за един от дните, в който не знаехме колко разстояние ще изминем и къде ще е най-удобно да нощуваме. Така привечер пристигнахме в градчето Северен Палмерстън. По пътя набелязахме едно хотелче, което открихме в интернет и скоро паркирахме пред него. Оказа се обаче, че рецепцията е затворила преди половин час и докато ровихме из сайтовете за друго място за нощувка, до нас спря патрулираща кола. Не, не будехме съмнение в нощта. Служителите на реда видели, че сме отбили от пътя и дойдоха да ни попитат имаме ли нужда от помощ. Усмихнатите полицайки ни разказаха, че през деня е имало фестивал в града и съжалиха, че не сме пристигнали по-рано да го видим. След като се убедиха, че сме добре, продължиха по пътя си. Скоро след това намерихме уютно хотелче, чиито домакини ни посрещнаха и настаниха въпреки късния час.
След няколко дни каране покрай малки градчета и брега на Тихия океан, стигнахме до най-южната точка на Северния остров – столицата Уелингтън. За нея знаехме, че е много ветровит град. Оставихме колата на паркинг и се отправихме към Парламента, където за удобство на туристите има безплатни турове. Часове преди да пристигнем, се бяхме обадили по телефона, само за да запазим час, както се изисква. Комплексът се състои от новия Парламент, Библиотеката и стара куполна сграда, наподобяваща кошер на пчели. В Нова Зеландия заседанията са публично достъпни.
Времето беше топло и приятно и се отправихме към кабинковия лифт, стигащ до Ботаническата градина.
В една от вечерите спахме на място, където на мен най-много ми хареса – тук разполагахме с отопляем басейн под звездите, както и с термална баня, чиято вода е много полезна. Изтощени от силата на водата и емоциите през деня, тази нощ спахме непробудно.
Едно от най-интересните за мен преживявания на острова беше полет с хидроплан над езерото Таупо - най-голямото в Нова Зеландия. С нетърпение чаках да разбера какво е усещането да кацнеш във вода. Дадоха ни заглушаващи шума слушалки и полетяхме. Отгоре езерото и околностите бяха много красиви.
А другите две момичета пък направиха прекрасна разходка с лодка в езерото до място с рисунки, издялани в скалата.
По пътя обратно към Окланд посетихме невероятната пещера Уайтомо. Какво я прави по-различна от останалите ли? В нея живеят луминесцентни червеи, които в тъмното светят като светулки. Сякаш не бяхме в пещера, а под открито небе и над нас светеха хиляди малки точици. Беше приказно!
Последната нощувка отново изкарахме в Окланд, където отпочинахме и се приготвихме за дългия път към дома – очакваха ни общо 28 часа полети без престоите по летищата и дори път с влак от Брюксел до Кьолн. Макар и изморително, това пътешествие до края на света беше незабравимо. Една непланирана дестинация, оставила спомен у мен за красива природа и гостоприемни домакини. Страна, която пропътувах с чудесни приятели.
Автор: Яна Торбова
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
