Гранада, забележителен град, който крие легенда зад всеки ъгъл на тесните си улички.
Културното и природно богатство на Гранада ме очароваха, въпреки неочаквано лошото време. А заради оживената и лежерната атмосфера сигурно вечно ще копнея да се върна.
За повечето туристи Гранада е мястото, където се намира Аламбра, най-величественият паметник на мавърската архитектура в Европа. Това е и най-посещаваният културен обект в цяла Испания. Той е в пъти по-популярен от базиликата Светото семейство в Барселона или Кралския дворец и музея Прадо в Мадрид. Палатите, крепостта и градините са кулминация на геометричното изкуство и грижата към детайлите. Но самата Гранада заслужава не по-малко внимание.
Пазарът Алкансериа
В сърцето на града се намира пазарът Алкансериа. Днес тук можете да намерите всичко от сувенири и шалове до наргилета. Но в миналото се продава единствено висококачествена коприна. Името на пазара идва от арабското “алкайзар”, в чест на цезара, император Юстиниан I Велики. Благодарение на него мюсюлманите получават право да търгуват с коприна. Преди това Римската империя има пълен монопол над размяната на тази ценна материя. Изключително тесните улички на Алкансерия предпазват търговците и купувачите от парещото южноиспанско слънце. Освен това те възпрепятстват навлизането на конници, които биха могли да грабнат коприната и да избягат безнаказано. Някои смятат, че в суматохата от хора, когато постоянно се налага да спираш и да се оглеждаш, се проявява и маркетинговият ефект на тесните пазари. Току-виж си мернал нещо за купуване!
Аромат на чай из улиците
В Гранада несъмнено ще се натъкнеш на сладки миризми, които те приканват да ги последваш. Те водят към някое малко магазинче, което незнайно как е побрало стотина вида ароматни чайове. Насипните чайовете носят романтични имена като “Залез над Аламбра”, “Сладко изкушение” и ¨Арабска приказка”. Симфонията от ухание на лавандула, горски плодове, портокал, розови венчелистчета, полски цветя, шоколад и мента, ще ви омая. Чайовете са изключително вкусни и всеки от тях има различно лечебно действие. Топлите напитки са много подходящи и в летните горещини, защото хидратират организма и охлаждат тялото.
Бялата катедрала
Сред лабиринта от малки улици почти случайно ще попаднеш пред внушителната фасада на катедралата. Чувството е неповторимо. Тя била построена на мястото на старата джамия след завладяването на града от Католическите монарси. Локацията и огромните й размери са най-вече символични. Те демонстрират надмощието на Испания над маврите и новопокръстването на Гранада като християнски град. Интериорът на храма е изцяло боядисан в бяло, за разлика от повечето катедрали в света. Това създава усещане за простор, чистота и светлина.
Гледка към Аламбра
Бившият американски президент Бил Клинтън твърди, че няма по-красив залез от този над мавърските палати и Сиера Невада. През 1997 г. той се завръща в Гранада, 29 години след първото си посещение, и от Мирадор де Свети Никола споделя същите впечатления. Последните слънчеви лъчи, които рисуват в розово-виолетово по планинските върхове и крепостта, са все толкова пленителни. От този момент мирадорът се превръща в изключително популярен. Тук Аламбра наистина е забележителна, под звуците на циганска музика и танците на развеселени испанци. Моето скромно мнение е, че от високите точки на ромския квартал Сакромонте гледката е още по-забележителна. Между теб и огромната крепост има само въздух, но ти едва ли мислиш за това, защото сигурно си затаил дъх от удивление. Има нещо мистично в това да видиш Аламбра нощем, магически осветена на фона на една черна бездна под нея и едно черно небе без звезди.
Ромският квартал Сакромонте
Ромският квартал Сакромонте също е сред атракциите на града. Мястото е известно с пещерните жилища, постройки вградени в склоновете на планината. Те са практични, защото са топли през зимата и хладни през лятото. Сакромонте също е прочут и със самбра, ориенталска вариация на фламенкото, при която певицата също и танцува. Страстта на изпълнителите е заразяваща. Пламенният поглед на изпълнителката, пробождащо устремен към публиката, “разказва" истории на на непознат език, който някак интуитивно разбираш.
Хареса ми как ромите тук се надсмиват над популярните стереотипи, че се интересуват само от пари и дребни измами. Попаднах на една щура къща, натруфена с керамични чинии и ярки цветя. Пред нея имаше няколко забавни надписа, които призовават минаващите да оставят бакшиш. А да заснемеш фасадата без да хвърлиш няколко цента е почти неморално.
За Гранада бях чувала само хубави неща. Сякаш не познавам друг град, който така да е омаял всеки свой посетител. Страхувах се, че високите ми очаквания ще ме доведат до разочарование. Но да съм безнадеждно влюбена в Гранада се оказа далеч по-страшно.
*
Текстът и снимките са на Евелина Миленова. Научи още за Гранада, естествените й термални басейни, сладки и солени кулинарни изкушения и мавърската култура в блога й тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
