През далечната 1979 г. Яна Папазова, тогава едва шестгодишна, се качва на яхтата „Тивия“ за околосветското плаване с родителите си Юлия и Дончо Папазови. Пътешествието продължава 777 дни – повече от две години, и в края му Юлия и Дончо написват книгата „С Яна около света“, която беше преиздадена през 2011 г.
„Благодарна съм им от цялото си сърце за това нелеко решение. Да вземеш 6-годишната си дъщеря на яхта, дълга 13 метра, не е лесно, но съм напълно убедена, че е единственото правилно. Родители не могат просто ей така да решат с години да правят нещо без детето си и да се залъгват, че раздялата няма да доведе до влошаване на отношенията им. С мама и татко сме много близки. Мама вече я няма – почина от рак преди 10 години. Липсва ми болезнено. С нея бяхме неразделни,“ разказва Яна.
Днес тя е координатор в Центъра за либерални стратегии и споделя, че не пътува толкова често, колкото би й се искало. „На яхти се качвам само лятото, когато някой се смили над мен. Мечтая за тихоокеанските острови и се надявам да се върна там някой ден, но ми се случват повече градски посоки.“
Когато участваш в околосветско пътешествие едва на шест години, това няма как да не повлияе на възгледите ти и формирането ти като личност. „Плаването ми даде широтата и любопитството да приемам различни хора, места, храни, вкусове. Даде ми огромна обич към водата. Чух и се докоснах до музики, звукове и природа, които са ми останали в главата като приказни картини и които, като видя по телевизията, знам, че съм била там. Яхтата ме научи да се грижа за другите, да си знам задълженията, да плувам много добре, да не съм страхлива, да нямам притеснения да общувам с най-различни хора и още много дребни, но важни неща.“
През очите на дете Яна споделя, че по време на плаването с „Тивия“ най-интересни за нея са били животните. „Много ясно си спомням резервата Шушлуи в Южна Африка. Там видяхме слонове, тигри, жирафи, зебри, лъвове, които си се разхождаха на свобода. Рифовете и рибите също са прекрасни“.
Ето какво ни сподели Яна за това как и къде обича да пътува сега.
Мястото, което трябва да видите, преди да умрете, е... Аржентина.
Най-важният съвет, който мога да ви дам е... да не ви мързи и да бъдете любопитни да пътувате по шарения свят винаги, когато имате възможност.
Никога не тръгвам на път без... бански, фенерче, книга, вода, солети и приятели...
Най-странното ми преживяване по време на пътуване е..., че винаги срещам българи, и все се оказва, че по някакъв начин сме свързани – или сме роднини, или приятели на приятели...
Стягам си багажа за... Зависи. Малко съм от бавните и като повечето хора нося куп излишни неща.
Първото, което правя, като пристигна на ново място, e... да се изкъпя в морето и да ям сладолед и пица.
Мястото, на което не бих се върнала, е... Вашингтон. Скучен и сив град...
За мен удобството е... приятно.
Планирането на маршрута е... важно, за да се изпита радостта от нарушаването му.
Идеалното пътуване включва... море и острови.
Пейката с най-възхитителна гледка, на която съм седяла, е... пейка на ръба на кей на остров Бора Бора - отдолу кристално сини води, в които щъкат риби, отзад палми и сламен яхтклуб, наоколо бял пясък и яхти на котва. Банално, но ужасно красиво...
Още за експедициите на Дончо и Юлия Папазови можете да научите тук.
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
