Корфу или Керкира – две имена на едно място, обляно в слънце почти целогодишно, покрито с маслинови дръвчета и ниски къщи в средиземноморски стил. Всеки фен на островите веднага ще се влюби в това място. Няма какво да се лъжем – Корфу привлича като магнит любителите на пътешествия и островните авантюри.
За пръв път стъпих на острова от яхтата на Капитан Пиер (историята с морския автостоп, ако си спомняте) и за пореден път се уверих – няма такова нещо като гръцките острови. Красота, античност и модерност на едно място, възможно най-близо до нас. А и достъпно. Как се стига: Ако не сте пътешественици, които са хванали яхта на автостоп, бихте могли да акостирате на острова с ферибот от Игуменица, като можете да си извозите и колата дотам. Това ще ви е необходимо, ако искате да направите кръгче около Корфу, което е крайно необходимо за всеки себеуважаващ се пътешественик. Е, можете и да си наемете кола под наем.
Нашето кръгче: този път с автомобил, защото нямахме неограничено време да обикаляме острова пеша, както обикновено се правеше. Стъпихме на островна земя някъде към 11 часа вечерта, така че първата ни работа беше да си намерим местенце за пренощуване, тъй като не бяхме резервирали нищо предварително. И така, оказахме се през нощта насред някакви предградия на „големия” град, наизлезли пред къщите си мъже и жени, които седяха на столове, говореха шумно и пийваха. Идилия, каквато познаваме само на нашите балкански ширини и островите! Е, както може да се очаква, чичковците бяха усмихнати, но от английски нямаше и помен, а и познанията по древногръцка митология никак не помогнаха. Добре, че като всички хора, владеехме езика на маймунските жестове, та поне налучкахме посоката към хотелите и къщите под наем.
Този епизод е много показателен за нрава на обикновения корфуанец – спокоен, усмихнат, помагащ. По-късно се разбирахме точно така – усмихнато, с жестове. Не ползвах английски абсолютно нарочно – исках повече да се слеем с хората, да не сме типичните туристи, да се потапяме в атмосферата по-непосредствено и невинно. В града-столица Керкира например харесахме хотелче на много приемливи цени. После разбрахме защо е било така – всяка вечер започваха да излитат зловещи самолети току над нас и буквално влизаха в стаята. Помрънкахме и собственичката веднага ни препрати на друго място, където да сме на тихо и на същата цена.
Палеокастрица – сигурно най-известният курорт на Корфу. Думи няма, страшно живописно място със страхотен залив, около който са подредени къщите под наем и хотелчетата. Отново намерихме къща–мечта току над залива и с много усмивки и нарочно леко развален английски смъкнахме първоначалната цена. Сутрин кафето ми придружаваше най-страхотния изглед – лодки, които напускат залива или акостират на него, слънчеви отблясъци върху прозорците на къщите на другия край на залива, камъчетата по плажа и мързеливите туристи, които лениво и блажено се изпъват на шезлонгите с вестник в ръка. Разбира се, трябваше и ние да си вземем лодка. Истинска, с моторница и всичко. Включихме двигателя, полюляхме се малко в началото, но после направихме героична обиколка и разгледахме залива с тайнствените му пещери от морето...
А след тази почивка, не много типична за нас, ни хвана отново авантюристичният дух. Метнахме се на колата и тръгнахме да обикаляме острова. Редица селца, градчета, пусти или населени местности, всичко се изреди в една безкрайна поредица, примесена с ярко средиземноморско слънце, безумно вкусни гироси и услужливи ресторантьори. Както винаги, тръгнете ли да търсите сами хубави местенца и излезете ли извън туристическите места, островната приказка едва сега започва. Само ще спомена един разкошен, огромен, пясъчен и напълно пуст плаж, на който изкарахме цял ден. А уж Земята била пренаселена и хубавите места – комерсиализирани!
