Особеностите и ефектите от модерния начин на живот в урбанистичната реалност започват да стават все по-съмнителни и натоварващи за всички участващи, което прави търсенето на алтернативи все по-наложително. Проблемът е, че единствената реална алтернатива на стресиращия живот в града е не-стресиращ живот извън града, в по-малки общности и с по-базисни стандарти.
Подобен род общности са многобройни по света (на някои места тези общности са формирани доброволно, а на други – заради обстоятелствата) и са доказателство за това, че част от хората наистина могат да се върнат към началната точка на цивилизацията, организирайки сами живота и работата си, така че да могат да изкарват прехраната си без компютри. Поредният такъв пример е Ласкети в Канада.
Ласкети е малък остров между Ванкувър и остров Ванкувър, дълъг 19 километра и 4 километра широк. До него може да се стигне само по вода, което обяснява неговата откъснатост от света. Преброяване от 2011 г. е установило наличието на 426 души на острова, включително 70 деца. Мозайката от образи там е наистина пъстра и на практика представлява минимализирана картина на големия град - поети, артисти, физици, рибари, дизайнери, музиканти, писатели, строители, инженери на едно място - всеки за себе си, но всички заедно.
Някои жителите на Ласкети използват слънчеви панели, печки на дърва, вятърни турбини и водни мелници, а други направо живеят без електричество и течаща вода. На втори се налага да вървят през гората, дори в сняг и дъжд, за да стигнат до дървената си баня, а трети се къпят в коритото си, докато перат дрехите си, четвърти отглеждат 45 санбернара, заедно с двете си деца, а пети обитават стар училищен автобус, пригоден за живеене, който се движи на растително масло, вместо на бензин. Някои са родени на острова, а други са дошли там като 84-годишният Ал, който се е преместил в Ласкети, защото шефът не му е дал почивка през лятото и той направо се е отказал от цялата цивилизация.
Тъй като в Ласкети няма магазин, хората отглеждат необходимата храна в градината, намират дива храна из острова и отглеждат животни (основно овце). В селцето все пак има един бар и едно кафе (искрица градска човещинка!), но по-интересното е, че има безплатен магазин, където хората могат да оставят и да взимат вещи, без да се налага да плащат.
С две думи, Ласкети звучи като утопичен, леко шантав рай, но всъщност селището представлява самобитна общност, която се е изградила в този си вид по стечение на обстоятелствата и жителите й със сигурност предпочитат нещата да продължат по този начин. Ако се върнем към началото на този текст, отново стигаме до проблема - единствената реална алтернатива на стресиращия живот в града е не-стресиращ живот извън града, в по-малки общности и с по-базисни стандарти. Защо това да е проблем?
Защото това не е толкова лесно и самите жители на Ласкети твърдят, че повечето новодошли не издържат на живота там и се връщат в цивилизацията по една или друга причина. Изглежда, че така нареченият „прост“ живот изобщо не е лесен, вероятно, защото няма лесен живот по принцип. Има просто живот.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
