Новото далекоизточно приключение на професор Николай Овчаров разказва за вълнуващите странствания в Североизточна Русия, със специално място за полуостров Камчатка.
В "От Камчатка започва Русия“ (ИК „Хермес“) професорът описва експедицията си из руските земи и споделя малко известни факти за тях. И тук, подобно на останалите си книги, професорът успява да открие историята във всеки миг от вълнуващото си пътуване.
Прочетете откъс от книгата „От Камчатка започва Русия“:
Най-голямата морска крепост в света
Още по пътя от летището към центъра на Владивосток ни правят впечатление някакви бетонни съоръжения, увенчаващи върховете на хълмовете на север от града. А в крайния район Седанка от шосето се виждат цели линии, излети от бетон бруствери. Така за пръв път се изправяме пред страховитите фортификационни съоръжения, известни като Владивостокската крепост. И вече с нетърпение чакаме деня, посветен на нейната история.
За да се разгледа уникалното военно творение детайлно, са необходими цели седмици, но ние не разполагаме с толкова време. Затова избираме южната част, намираща се на големия Руски остров.
В края на 90-те години на ХХ в. военните изоставят и последните фортове и следва вълна от вандализъм и тотално разграбване. Напоследък се появяват различни дружества, които искат да спасят уникалните съоръжения и да ги превърнат в музеи. Именно към такава организация е нашият гид Сергей, който ще ни води из безмълвните свидетели на миналото. Отново минаваме по забележителните нови мостове – Златния и Руския. По пътя Серьожа ни запознава с историята на продължилото 30 години строителство. Укрепването на Владивосток започва веднага след основаването на военния пост и това напълно отговаря на името му. Първите разположени през 1878 г. батареи са били в обикновени дървено-землени укрития.Днес за тях може да се съди само по изпъкването или понижаването на релефа. Но още тогава военният инженер генерал Павел Унтербергер разработва концепция за мощни укрепления, която през 80-те годи- ни на ХIХ в. започва да се реализира под ръководството на капитан Широков.
Ето защо официалното обявяване през 1889 г. на Владивосток за крепост далеч не е само пропаганда. Според проекта на Унтербергер фортификационните съоръжения трябва да са разположени така, че градът да бъде отбраняван по суша и море. Обмислена е цяла линия от отделни фортове, всеки от които е изолиран и може да води самостоятелна защита. За да превземе цялата крепост, противникът би трябвало да ги обсажда един по един. Преди всичко са създадени мощни брегови артилерийски батареи по бреговете на Амурския залив, нос Голдобин, Назимовския полуостров и северната част на Руския остров.
Към 1897 г. започват да издигат бетонните фортове на север и юг от града. Тогава на Руския остров е изграден първият форт, получил името Южни. В това време вече батареите се дислоцират в бетонни укрития, а не в изкопани окопи с бруствери от пръст. През 1899 г. започва проектирането на нова отбранителна линия, което е възложено на военния инженер полковник Величко. В началото на ХХ в. от север на града са построени фортовете, наречени на имената на граф Муравьов-Амурски и на великия Суворов. Трескаво се оборудват 23 брегови батареи, които в общи линии са готови към началото на Руско-японската война в 1904 г. Именно тези съоръжения възпрепятстват развитието на бойните действия в Приморието и не би трябвало да позволят на японците да атакуват Владивосток.
Ние стъпваме на острова, след като сме прекосили по Руския мост Източния Босфор. Бусът веднага завива и слизаме до брега на пролива. Мястото е извънредно ключово, защото идващите от Японско море към Златния рог и Владивосток кораби задължително минават оттук. Ето защо именно на него още в 1888 г. е заложена една от артилерийските позиции, известна като Новосилцевска брегова батарея № 375. Нашият гид ни разказва, че първоначално укритието за оръдията е направено от дърво и землен вал. Бетонният вариант е завършен през 1901 г., когато са монтирани шест 152-милиметрови оръдия „Кане“ и две 57-милиметрови брегови оръдия „Норденфелд“. В навечерието на надвисващата война са поставени механизмите и са завършени погребите за съхраняване на снарядите.
Днес батареята е реставрирана и ние можем да застанем зад мерниците на оръдията. Точно от другата страна на тесния пролив е втората ключова батарея, която се състои от 10 тежки мортири, скрити в бетонни убежища. Тя се е наричала Петропавловска в памет на героичната обсада на Петропавловск Камчатски от англо-френска ескадра през 1854 г. Идеята е била с тези оръдия от двете страни на пролива да се прегради всякакъв достъп към пристанището на Владивосток. Противникът обаче на 22 февруари 1904 г. съумява да извърши обстрел на Владивосток, който си остава и единствен за цялата война. Използвайки факта, че батареите по бреговата ивица на Усурийския залив още не са завършени, в близост до града се промъква ескадрата от крайцери на адмирал Хиконодзьо Камимура. Японските кораби се скриват зад нос Басаргин, където са невидими за оръдията на Новосилцевската и Петропавловската батарея. Обстрелът на града има по-скоро психологически ефект, а почти веднага след това грешките са поправени.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
