В началото на 2000 г. специалистът по геология Фабиани Ерера отива на екскурзия до най-голямата в света открита въглищна мина в Колумбия. Той вдига парче скала и забелязва върху него следи от праисторически листа. След това намира още камъни и всеки от тях имал същия модел. Тогава той едва ли е знаел, че откритието му ще помогне да се опише най-голямата змия, живяла някога на Земята!
Студентът занесъл откритията си на местен учен, който се обадил в Смитсоновия институт и ги поканил на лов за вкаменелости. Той не бил толкова изненадан, тъй като знаел, че в ямите на Cerrejón [SE-re-HON] има вкаменелости. През 1990 г. друг геолог открива там вкаменелост и я занася в кабинета си. Той не бил сигурен какво е това и го нарекъл „Вкаменен клон“.
Години по-късно палеонтологът Джонатан Блок видял изображение на този „клон“. Той знаеше, че това изобщо не е клон, а фосилизирана челюст на животно! Ученият толкова се развълнувал от находката, че отлетял чак до Колумбия. Искал да разгледа вкаменелостта, но никой нямал ключ за стъклената витрина.
Учените нямали търпение, затова счупили стъклото и потвърдили, че това е фосил на животно, живяло преди милиони години! След находката на Ерера те знаели, че в района има още вкаменелости. На екипа от учени отнело около две години, за да разберат, че всички те са част от гигантска змия, а не от крокодил, както си мислели заради размера. Те успели да го установят, като разгледали прешлените и ребрата на около 30 гигантски змии.
Може би си мислите, че вкаменелостите ще бъдат лесно унищожени в открита въглищна мина. Но всъщност те са открити под въглищата, които са били като защитен слой.
За съжаление, учените не успели да намерят черепа на титанобоа. За разлика от челюстите, които са изключително мощни благодарение на мускулите, змийските кости са доста крехки. Ето защо те обикновено се разпадат много по-бързо. Но все пак изследователите успели да намерят 3 фрагмента от череп.
Благодарение на това откритие те направили пълномащабно копие на главата на змията, което подкрепя теорията, че тя е била един от най-големите хищници на своето време. Те също така установили, че е свързано със съвременните боа и анаконди. Ето как "титанобоа" получава името си - "титанична боа". Огромната змия е официално описана през 2009 г.
Титанобоата живее преди около 60 милиона години, 6 милиона години след като Тиранозавър-Рекс броди по планетата. Тогава тя се радвала на климата на района в Южна Америка, който сега е Колумбия и Перу. Като размер, тази змия била колкото алея за боулинг или два пъти по-дълга от най-голямата змия, която съществува днес. Относно теглото, колкото 4 гигантски анаконди.
Става толкова дълъг и толкова тежък благодарение на щастлива случайност. Змиите са хладнокръвни животни, така че се нуждаят от топъл климат, за да живеят и растат. Североизточна Колумбия е перфектна - било около 30°C, когато титанобоата била жива.
Титанобоа не била толкова бърза, особено на сушата. Но най-вероятно е прекарвала много време във или близо до водата. Нашият герой можел да плува със скорост до 20 км в час. Подобно на днешните змии, тя можела да се извива и да променя посоката много бързо.
Учените все още не са сигурни дали може да се катери по дърветата. Палеонтолозите смятат, че титанобоата е имал кафеникава или сивкава кожа. Това бил идеалният цвят за змията, за да може да се крие в калните реки на тропическите гори.
Най-голямата змия някога не е била отровна, но това не я е спирало да ловува всяко животно, което поиска. И въпреки че можела да избира от почти всичко, любимото ѝ ястие най-вероятно било рибата. Учените са решили това въз основа на небцето на змията и броя и вида на зъбите ѝ. Днес не може да се пресъздаде диетата на гиганта, тъй като всички тези видове риба също са изчезнали.
Когато искала да подправи менюто си, титанобоата вечеряла други влечуги. Тя се промъквала към плячката си и я сваляла с един бърз удар. Захапката ѝ имала много специален дизайн. Структурата на челюстите позволяват на титанобоата да се притисне към тялото на плячката си, така че да няма спасение.
Титанобоа имала среден набор от тънки и заострени зъби. Те се извивали навътре в челюстта на змията като риболовни куки.
Всичко това звучи доста страшно, но няма за какво да се тревожим, тъй като титанобоите отдавна са изчезнали, нали? Е, технически, тъй като температурите на Земята се покачват, е напълно възможно змиите също да нараснат по размер. Те обичат топлината повече от всичко, така че трябва да се чувстват комфортно тук. Разбира се, това би била съвсем различна змия, но не е невъзможно да видим нещо подобно на титанобоа в бъдеще.
Но преди да помислите да избягате на друга планета, не забравяйте, че огромните змии ще имат нужда от нещо огромно за ядене. Такива гиганти предпочитат да се увият около нещо огромно и да го погълнат. Повечето хора просто биха били твърде малки за тях и не биха хабили енергията си, за да убиват хора.
Плюс това, като всяка друга змия, титанобоата имала остро и деликатно обоняние и била чувствителна към вибрации. Твърде шумно, твърде студено, твърде сухо или твърде влажно - и змията не би се приближила до това място, освен ако не е абсолютно отчаяна. Така че, ако живеете в голям град, шансовете ви да срещнете огромна змия като титанобоа са... около 0%.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
