Оймякон, Република Якутия е най - студеното населено място на света, където, ако не си местен трудно би устоял на ниските температури – около -50 до -55 градуса по Целзий. Рекордната най – ниска температура е отчетена през 1924 г. и е достигнала до -71,2 градуса по Целзий.
Това е място на крайностите, намира се близо до Северния полярен кръг, през лятото за кратък период от време денят достига до 21 часа, когато е светло почти през цялото денонощие, но през месец декември продължителността е от три до пет часа.
Интересно е разположението на селото – на около 987 метра надморска височина, заобиколено от долини, което е предпоставка за рекордно ниските температури. Въпреки сибирският студ, интересен природен феномен е намиращият се в близост до населеното място термален извор, който никога не замръзва.
Първоначално селището е възникнало като място за развъждане на елени, които са водени на водопой в термалните извори. В по – късен етап постепенно животновъдите започнали да се заселват в района, като отглеждали породи от елени, коне и говеда, пригодени към изключително ниските температури. Местните хора имат и друг поминък – риболов, тук се срещат редки рибни видове като арктическа риба, бяла сьомга, а замразеният суров черен дроб се счита за деликатес.
Развито е и минното дело, добиват се злато и редкият метал антимон, разбира се до някъде е развит и туризмът, смелчаци от различни краища на света идват тук, за да изпитат своята издръжливост и да се полюбуват на природната красота на планините и езерата.
През лятото темепературите достигат и до 34 градуса по Целзий, но местното население повече е пригодено към екстремните ниски температури.
През месец март хората, населяващи тези земи ежегодно си организират празник, който наричат „Полюс на студ“. В рамките на пет дни празненството започва от Якутск, столицата на Якутия, за да стигне в края на този период до село Оймякон. Маршрутът е дълъг около 1270 км, трасето през което се преминава е сковано в това време от годината в мраз, но за това пък красотата е неописуема, редуват се реки, езера, планини, гори и пасища на северните елени, а нощите от най – големият скептик могат да направят романтик с красотата и яркостта на бляскавите звезди, а на хоризонта Северното сияние трепти и мени цветовете си в нежен танц.
„Полюсът на студа“ е празник на ледените скулптури, на Северното сияние и на местната фолклорна и танцувална култура. Това е спектакъл в далечен Сибир, където можете да се повозите на шейни, теглени от красиви северни елени или да опитате късмета си за риболов в леда. Както е обичайно за такива празненства, тук също има фойерверки, представят се различни видове умения на местните хора – от ръчно изработени предмети от дърво до красиви ледени скулптури, а старата златна мина е превърната в художествена галерия.
Независимо от природните дадености и изумителна красота този район не е от привлекателните места за живеене. Но ако се считате за авнтюрист, устояващ на суровите сибирски условия, не се колебайте да си доставите удоволствието да се докоснете до уникалността на природата – да изпълните някоя своя мечта, като например да имате уникалната възможност да съзерцавате Северното сияние, което ще ви зареди и даде сили да мечтаете още и още.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
