Открит от капитан Кук, остров Палмерстън е еднo от най-изолираните места в света. Населението му се състои от 62-ма души, като всички, освен трима са потомци на англичанина, стъпил на острова преди 150 години. Кораб с провизии посещава мястото два пъти годишно
А защо е толкова изолиран? Намира се в огромния Тихи океан, в съседство с островите Кук. Част е от верига острови, свързани чрез коралови рифове. На места те са толкова издигнати, че никое плавателно средство не може да се доближи. Между островите се образува красива лагуна, но достигането й е възможно единствено от Палмерстън. През годините хиляди лодки и кораби се разбиват тук.
Първият постоянен жител на Палмерстън се казва Уилям Марстерс. Изпратен е през 1863 г. заедно с жена си – полинезийка, и двамата й братовчеди. Благодарение на него днес на острова има живот. Изградената от местните система е проста, но много ефективна – те разчитат на кокосовите орехи и рибата, която сами ловят. Нямат магазини, тоалетните са само две, а дъждовната вода се използва като питейна. За сметка на това имат училище, главна улица и сграда за правителство.
Имат и полицейски служител, чиято работа е почти нулева, тъй като местните рядко се карат, няма кражби и други престъпления - всички съжителстват в мир и разбирателство. Използват се пари само за да се купи нещо от външния свят, никога от съседите. Няма търговия на острова, хората споделят всичко един с друг без да искат отплата. Провизиите, донесени от кораба, понякога свършват бързо. Но никой не отказва да даде поискана храна или други потреби, ако има в наличност.
На Палмерстън цари веселие и радост. Често се чува музика и смях. Хората живеят с оскъдни удобства, които ние сме свикнали да приемаме за даденост. Електричество и интернет имат за по няколко часа на ден, късмет имат тези, улучващи телефонен сигнал. Въпреки това, те не са изостанали. След училище децата плуват и играят волейбол, възрастните се отпускат пред единствения телевизор на острова. Алкохолът не е много на почит, тъй като рядко се среща в големи количества, а и без него забавлението е на ниво.
Животът на островитяните е прекрасен – дните са дълги, а работните часове малко. Обикновено работата се свързва с изработката на определени нужни предмети. Плетат се дрехи, правят се шапки и обувки. Изграждат се постройки, като материалът често е взет от разбитите плавателни съдове. Местните не оставят нищо да отиде на вятъра.
Пътят до Палмерстън е изключително труден. Няма как да се достигне с хеликоптер, а околните рифове са доста опасни. Най-добрият, ако не и единствен вариант, е да се лети два дни – от Лондон през Лос Анджелис. След това се взима лодка от Таити. Плаването предължава 9 дни. През това време са възможни тропически бури, а в обсега няма никой, който да помогне. Най-близките острови са на огромно разстояние, както и всичко останало всъщност. Поради височината си, островът остава скрит от поглед, докато не се стигне на разстояние 4 км от него. А когато времето е лошо, може да не се види изобщо.
Един от корабокрушенец, Виктор Кларк, остава на острова 9 месеца, преди да отлава отново. По-късно той пише книга, в която отразява и това си приключение.
Приключението е за хора със здрави нерви и самообладание. Но си заслужава абсолютно. Палмерстън е като изваден декор от филм или част от книга. Местните често се чудят на онези, които избират да живеят в цивилизацията, но обградени от омраза. Докато тук няма войни, няма пари, няма и проблеми. Населяващите острова са щастливи в мирното си общество, посветени на любовта, забавлението и насладата от живота.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
