С уникалната си симбиоза между история, природа и традиции, Странджа завладява всеки дръзнал да я посети. Това място ще ви очарова със своята дивота и мистика.
Странджа не е само най-югоизточната планина на България, но и на Балканите. В различни периоди от историята, тя е имала различни имена – Салмидесос, Хемимонт, Монс Астикус и други.
На територията на Странджа, при с. Кости се намира най-старият български резерват – „Силкосия“. Той е обявен за такъв още през 30-те години на миналия век. Въпреки малката си територия, резерватът предлага огромно разнообразие от растителни и животински видове. „Силкосия“ е истински рай за орнитолозите от цял свят. Тук се срещат южен славей, авлига, малко черноглаво коприварче и редица други птици.
Непосредствено до резервата се намира с.Българи – едно от най-старите странджански села, но не от там идва неговата слава. То е единственото нестинарско село, което е запазило традицията на ритуалния танц върху живи въглени. Всяка година на 21 май – празникът на „Св.св. Константин и Елена“, може да видите този невероятен български обичай.
На територията на Странджа има едно градче, което се освобождава от турско робство едва през 1913 г. – Малко Търново. Тук може да посетите трите етнографски къщи, превърнати в музеи и да се запознаете с богатата история и природа на града и района. През 1903г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, Малко Търново търпи най-големи поражения. Повечето къщи в града са ограбени, а населението е принудено да бяга.
Съвсем близо, на 50 км се намира с. Бръшлян или още Сърмашик. В този музей на открито ще видите едно малко килийно училище, известно с това, че е единственото в България, в което освен на кутии с пясък се е пишело и на дъски с нагрят восък. През 1903 г., войводата Яни Попов написва известната песен „ Ясен месец веч изгравя“. Той е вдъхновен от т.нар. „Сърмашишка афера“, в която именно тук падат първите жертви на Преображенското въстание.
Друга важна местност не само в Странджа, ами и в цяла България е „Петрова нива“. На това историческо място през 1903 г. се провежда конгрес на Одринския революционен кръг, на който се изработва план за действията по време на Илинденско-Преображенското въстание.
В близост до тази местност се намира най-големият водопад в Природен парк „Странджа“ – Докузак. Той събира водите на няколко карстови извора от Малкотърновската котловина – Големият врис, Малкият врис, Сушица, Бигорът, Бялата вода и Деветте извора. Височината на водопада е едва 5 метра, но водите му образуват приказна завеса, стичайки се върху отдолу лежащите скали.
Пътувайки из Странджа, няма как да пропуснем и местността „Мишкова нива“, където е открит голям могилен некропол. На обекта са намерени мраморни жертвеници на Аполон, надпис с посвещение на Херакъл и плочи с изображения на тракийски конник. Местните легенди разказват, че в близост до този комплекс, се намира т.нар. „гробница на Бастет“ – известна египетска богиня на радостта, празниците и покровителка на бременните жени. Тя била дъщеря на египетския бог на Слънцето – Ра. Истина или не, това е част от местния фолклор, който в последните години започва да привлича все повече туристи, жадни за нови знания и вълнуващи преживявания.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
