Ден първи:
Неочаквано прекрасният Белград
Две седмици преди Великден с приятеля ми посетихме Синая, Брашов, Бран и Букурещ.
Малко преди да тръгнем за родината, си закупихме за из път бутилка вода от румънската столица, защото нашата беше свършила. Сложихме я в сака и се качихме в автобуса. Понеже разстоянието до нашия град - Стара Загора - не е особено голямо, а и на границата не ни спряха за проверка, не се наложи да отваряме бутилката. Тя остана в чантата, готова за нови пътешествия.
В съботната утрин преди Великден поехме на организирана екскурзия до Сърбия. Докато събирахме багажа, не сложихме вода по обясними причини.
След около три часа стигнахме границата и малко след това минахме покрай Димитровград (със старо име Цариброд), който е бил в пределите на нашата родина. Видяхме чудни скали и пещери, преминахме под безброй тунели край живописното ждрело на река Нишава.
След няколко часа, докато пийвахме по малко румънска вода, пристигнахме и до заветната цел - Белград. Бях минавала през него с автобус, но кракът ми никога не беше стъпвал там. Хареса ми още щом го съзрях, но не очаквах, че е толкова красив – разположен на няколко нива, свързани с множество мостове.
Първо спряхме до църквата Свети Сава. Интериорът ѝ е все още незавършен, но размерите ѝ са впечатляващи. По вместимост храмът заема първо място сред православните черкви в Европа, а по площ се нарежда на второ - след църквата „Христос Спасител” в Москва - но тези данни, разбира се, са доста спорни. Всъщност строежът на храма има интересна история – започнат е преди Втората световна война, след това е спрян за няколко десетилетия и едва преди години е възстановен. Запалихме свещички за здраве и се отправихме на панорамна обиколка на Белград.
Минахме по няколко впечатляващи моста над река Сава. Най-много се впечатлих от чудната архитектура на „Сръбската скупштина” – т.е. Народното събрание. Зданието е построено в класически стил с ренесансови елементи. Пред него са поставени оригинални статуи на коне.
След обиколката си починахме малко, пийнахме глътка от нашата румънска вода и тръгнахме на разходка из красивата сръбска столица. На централния площад имаше хиляди хора заради провеждащия се джаз концерт. Тръгнахме по пешеходните улици и пред очите ни започнаха да се извисяват огромни барокови сгради, коя от коя по-прекрасна. Белград ме очарова дори повече от Букурещ, който обожавам.
Докато се разхождахме из централната част, неусетно стигнахме до най-известната забележителност на сръбската столица – крепостта Калемегдан. Там се е намирал трапът, прескочен от Васил Левски, като „лъвският скок”, извършен от великия българин, му дал прозвището, с което останал известен в историята. Направи ми впечатление, че въпреки че навън вече беше тъмно, крепостта бе отворена и нямаше входна такса.
После тръгнахме да търсим заведение, в което да хапнем. Озовахме се в позната ситуация от преди две седмици в румънския град Брашов - имаше безброй ресторанти, предлагащи традиционна кухня, но... италианска. И в центъра на Белград на всяка крачка виждахме пицарии, предлагащи пици и паста. След половинчасово търсене успяхме да открием заведение с типична сръбска кухня и пробвахме прочутата плескавица.
После снимахме вече познатите сгради, но в магията на нощта. Много от зданията бяха осветени с красиви светлини, сред които се открояваше прекрасният сръбски парламент. Прибирайки се в стаята за пореден път отпихме от румънската вода и мечтаейки за нови приключения, отпътувахме в света на сънищата.
Ден втори:
Сава, Дунав, Войводина и традиционна сръбска вечер
След закуска взехме бутилката с останалата вода и се отправихме към река Сава, откъдето се качихме на корабче. Въпреки силния вятър изживяването беше много вълнуващо. Минахме под няколко огромни метални моста - всеки в различен стил. Един от тях беше построен в модерен дизайн – с голяма колона и множество провесващи се от нея въжета. Видяхме очарователния град Земун и мястото, където Сава се влива в Дунав. От водата видяхме крепостта Калемегдан от друг ъгъл - отново ни впечатли с красотата си.
След разходката с корабче потеглихме към сръбската област Войводина, която през вековете е била част от различни държави, но най-силно влияние в архитектурно отношение са ѝ оказали Унгарското кралство, Австрийската империя и Австро-Унгария, казано с други думи - династията на Хабсбургите е оставила своя отпечатък върху тази територия и всеки минаващ оттам няма как да не го съзре.
Понеже беше Великден, първо спряхме до манастира Крушедол, част от сръбската „Света гора”. Той има приятен, добре поддържан двор и църква с красиви стенописи.
Отново пийнахме румънска вода и поехме към Сремски Карловци. Да си призная, не бях чувала за това градче и нямах големи очаквания за него. Щом стъпих там и се отправих към центъра, се смаях. Пред очите ми започнаха да се редят великолепни старинни сгради от времето на Хабсбургите. Посетихме възхитителна църква с невероятни витражи. Надникнахме във всяка малка уличка в центъра, осеяна с прелестни здания в стил барок и неоренесанс.
Въпреки че не ни се тръгваше от Сремски Карловци, се налагаше да го направим, защото ни зовеше не по-малко очарователен град, а именно Нови Сад. Той е главен за областта Войводина. Бях гледала фотографии от там и имах представа за него, но още с влизането осъзнах, че на живо изглежда хиляди пъти по-добре от картините, рисувани във въображението ми.
Нови Сад е разположен непосредствено до река Дунав, има два завършени моста и един в строеж. Споменатите съоръжения са пострадали при бомбардировките над Войводина, но впоследствие са възстановени. Над града се издига впечатляваща крепост - Петроварадинската, а центърът му се отличава с приказно великолепие.
Забелязва се и известна архитектурна прилика с Брашов, но по мое мнение Нови Сад е в пъти по-красив. Фасадите на сградите са оцветени в приятни цветове, навсякъде се виждат кашпи с цветя и много дървета. Има много църкви, сред които гордо се извисява внушителна готическа катедрала, която ми заприлича на храма Матияш, Будапеща. Малките улички с разноцветни здания и приветливи ресторантчета, градския парк с езерцето, паметниците... Седнахме в заведение да опитаме сръбското кафе. Поднесоха ни го с чаша вода – изневерихме за малко на румънската ни ''спътница''.
Не искахме да си тръгваме от романтичния Нови Сад, но в Белград ни чакаше дневната Калемегдан.
Пристигнахме отново в столицата на Сърбия, отдъхнахме за кратко и въпреки дъжда, който се опита да ни обърка плановете, се отправихме към прочутатата крепост с множество кули, сред които се извисява средновековна часовникова. Могат да се видят и много старинни оръдия.
След като направихме няколко снимки в дъжда, поехме към традиционно ресторантче, където ни посрещнаха с думите ''Христос Воскресе''. Там прекарахме вечер под звуците на типичната за страната музика (която не е е от любимите ми, но като цяло ми хареса). Музикантите бяха облечени в интересни костюми, един от тях свиреше на контрабас - за първи път слушах такова изпълнение на живо. Почувствах се повече като на театрално представление, отколкото на ресторант.
Храната бе вкусна и изобилна, а сръбската сливова ракия не се различава особено от нашата троянска.
Колкото до общуването - ние говорехме на български, домакините - на сръбски, но се разбирахме.
След похапването на музикален фон тръгнахме към хотела, за да си починем, защото на следващия ден ни очакваха още сръбски приключения, както и родната България.
Ден трети:
Румънската вода завърши пътешествието си, ние продължихме към Ниш
След закуска изпихме последните глътки от нашата румънска вода. Тук, в Белград, тя завърши своето чуждоземско пътешествие, а нашето продължи към Ниш.
Основното нещо, с което градът е известен в България, е че за дълъг период е бил част от нея. Там е роден и римският император Константин Велики. Градът е разположен на река Нишава, от която произлиза името му, а над него се издига крепост, отново без входни такси. В крепостта има джамия, турска баня (хамам) и други постройки. От стените се разкрива панорамна гледка към реката и към град Ниш на планински фон.
След като разгледахме крепостта, тръгнахме към центъра. Сградите на университета и кметството много ни харесаха, цветните градинки на площада - също. Близо до центъра открихме някогашната занаятчийска улица, в началото на която има интересна статуя на писателя-хуморист Стеван Сремац (авторът на „Зона Замфирова“) и неговия герой - ловджията Калча. Двамата са седнали с по чашка ракия на столове около маса, пред тях има куче, а помежду им – празен стол.
Преди да отпътуваме си купихме шише сръбска вода (не ракия) и се качихме в автобуса, поемайки към родината. Докато държах новата бутилка, тайничко мечтаех да заведа и нея на друго неочаквано пътешествие из приказни земи.
*
Текстът и снимките са на Ивелина Желязкова и са изпратени за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие своите пътешествия на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
