Сещали ли сте се да попитате баба си какво е било да се пътува преди 50 години? Не само защото тогава политическите неразбории са били по-различни от днешните, но и защото и хората са били други. Местата също.
Днес ни разказва 77-годишният Петър Ангелов за престоя си в Бенгела, Ангола (1981-83 г.) в разгара на гражданската война. Ще разберете защо е нямало как да карате кола с празна седалка из страната, от какво се прави местното вино, защо имате гущер в хотелската стая и какво се е правело в антракта в киното.
История в три реда
Град Бенгела през 1981 г. е в началото на продължилата близо 30 години гражданска война в Ангола. След получаването на независимост от Португалия през 1975 г., три анголски партизански движения се борят за властта (чак до 2002 г.), като сравнително най-стабилно начело се задържат комунистите. За да възстановят разрушената си икономика, те викат различни специалисти от соцдържавите, включително и от България. Като такъв пристига и Петър в град Бенгела.
Ангола през 1981 г. през погледа на един българин
Когато говорим за Ангола по това време, най-често споменаваната думата е „няма“ - нормално, като се имат предвид партизанските борби. Освен хляб, бира и сигурност, няма и полицейски час – защото така или иначе никой не смее да излезе на улицата. Чужденците пък не могат да мръднат никъде извън хотела си без военен ескорт.
За празните коли
По време на гражданската война почти целият транспорт е блокиран – жп линията в Бенгела не работи повече от 20 години, а междуградски автобуси няма. Лични автомобили имат само чужденците и богатите бели, които все още не са напуснали страната (до края на гражданската война над половин милион португалци си тръгват от Ангола). Ето защо неписано правило е чужденците, които се придвижват с автомобили из страната, да качват всички стопаджии. Било е невъзможно да шофирате кола с празно място в нея.
За градусите на въздуха и питиетата
Разликата между дневната и нощната температура в Бенгела е 3-4 градуса, като слънцето изгрява в 6 часа сутринта и залязва в 18 часа вечерта. Всеки ден. По време на дъждовния сезон (март-април) всеки следобед се изливат проливни дъждове, след които навън става непоносимо горещо и влажно. В частите на страната, които са по-близо до Екватора, дъждовете падат ежедневно в един и същи час.
За разлика от градуса на въздуха, който е сравнително постоянен, градусът на алкохола в Ангола варира. Виното, което пият местните хора по това време, се приготвя предимно от портокали. Имат си и по-твърд алкохол, който се пие само от простолюдието и се приготвя от джибри от зърнени култури. Ферментиралият продукт обаче не се преварява като ракията, а само се изстискват джибрите и полученото питие е готово за консумиране. По това време най-близката фабрика за бира е на 400 км от Бенгела и пенливата напитка е истински лукс.
Хотел с гущерчета и кино с кетъринг
Самият престой в хотел по това време е част от приключението. Тъй като бонбони има само в специалните магазини за чужденци, чуждестранните работници купували с шепи и ги хвърляли на стоящите под терасите деца. След 2-3 вечери, когато се научили как стоят нещата с бонбоните, анголчетата започнали да пристигат всяка вечер под бонбонената тераса и да правят серенада с песни и музика с тенджери, кофи и черпаци в очакване на следващата шепа лакомства. И тези серенади се превърнали в традиция.
Един от сериозните проблеми, особено за несвикналите с живота в Ангола, са комарите. Въпреки че на прозорците на хотелските стаи има комарници, във всяка стая има и по 1-2 гущерчета, които си стоят по ъглите на тавана и само чакат някой комар да успее да се промъкне, за да отърват гостите на хотела от него.
Това, че Ангола е в състояние на гражданска война, не означава, че забавленията са изчезнали. Освен с риболов на океанския бряг, където чужденците се присъединяват към местните рибари и им помагат да изтеглят натежалите от риба мрежи, хората са се развличали с кино. Филмите започват късно след залез – към 22 часа, и по средата имат около половин час антракт. По време на почивката има шведска маса със закуски и напитки. Освен това има и летни кина, където пред екрана под небето са разположени маси, на които зрителите похапват, докато гледат филма.
Имате интересни истории отпреди много години? Разкажете ни ги и ние ще ги споделим в рубриката "Пътуване във времето". Пишете ни на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
