Или какво да научим от Малкия принц за пътуването и живота изобщо.
"- Моля... нарисувай ми овца, каза Малкият принц.
Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да разглобя мотора, надрасках тази рисунка долу и отсякох:
- Това е сандъкът - овцата, която искаш е вътре."
На езика на пътешественика: Не оставяйте очите да ви заблудят
Има места, до които е по-трудно да се докоснем заради твърде голямата културна разлика. Отдавна ви се иска да посетите Индия, Мароко, Египет или пък Еквадор, а защо не и някоя позабравена руска провинция с транссибирския експрес. След първоначалната еуфория от взетото решение да кръстосате света надлъж и нашир идва моментът на реалната среща и, разбира се - на културния шок. Точно тогава трябва да си припомните думите на Малкия принц и да не забравяте, че вашата нарисувана овца може би се крие в сандък и това, че не я виждате, съвсем не означава, че тя не е там. Не преценявайте света около себе си като “сериозните възрастни” от книжката на Екзюпери. Разберете колкото се може повече за културата на хората и вижте какво се крие отвъд.
"- Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!
- Но, ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае къде и ще се загуби."
На езика на пътешественика: Загубете се!
Не се връзвайте за картата. Пуснете я по въздушната поща - може би човекът, който я открие, ще има по-голяма нужда от нея. Има градове, които сякаш са проектирани с едничката цел да се загубите в тях. Вземете например Венеция - тесните улички, преливащи една в друга, са идеалната визуализация на речниковото значение на думата “лабиринт”. Понякога плановете, които си правим с цел да прекараме почивката си максимално добре, се затягат около нас като примка, чиято доброволна жертва сме самите ние. Помните ли думите на Лисицата: “Същественото е невидимо за очите”? Е, бихме могли да приемем, че по тази логика най-хубавото от мястото, което се готвите да посетите, е невидимо за автора на пътеводителя, на който така разчитате. Какво ви чака в края на поредната тясна уличка? Открийте го сами!
"- Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници."
На езика на пътешественика: Не позволявайте на обстоятелствата да ви спрат
По закона на Мърфи точно преди да заминете изникват отнякъде, сякаш по поръчка в уречено време и точно място, онези обстоятелства, които ни нашепват “по-добре си остани вкъщи”. Коварен глас, който действа подобно на песните на сирените - колкото повече се вслушваш в него, толкова по-вероятно е да се окажеш на дъното на океана (в случая на дъното на любимото си кресло - с потънал поглед в телевизор). За да избегнете тази опасна ситуация, представете си, че приятелите, които се отказват в последния момент от пътуването, колата, която не пали и дъждът, който вали из ведро, са просто “две-три гъсеници”, които трябва да изтърпите.
