Ел Салвадор е държава в Централна Америка, която вероятно щеше да е известна с кафето си, ако цялата й история не се беше преобърнала в края на 20-и век. Страната има да лекува своите рани и го прави като напълно разкрива местата на случване на редица престъпления от близкото минало. За да видят всички, които не знаят и да не забравят всички, които знаят.
В края на 70-те военна хунта прави преват в Ел Салвадор и взима управлението в свои ръце. Управлението й се проваля, докато паралелно с това в страната назрява комунистическа революция, която е добре подготвяна и поддържана от хиляди последователи. С помощта на САЩ втора хунта взима властта и конфликтът става неизбежен. През 1980 г. по време на меса в църквата е убит архиепископ Оскар Ромеро, който публично обвинява правителството, че извършва насилие срещу цивилно население. Днес Ромеро е християнски мъченик, а неговата статуя може да се види в Уестминстърското абатство. Историята на страната му обаче не е толкова славна. Убийството му е сигнал за започване на гражданската война, която продължава 12 години между 1980-1992 г., отнема живота на около 75 хиляди души, а страната е опустошена.
В наши дни местното правителство е създало маршрут през североизточния край на страната, където са се случили повечето кръвопролития. Целта е да се съхрани паметта за онези времена, хората да започнат да говорят за стресиращите събития, а чужденците могат да научат повече за тази тежка страница от историята на Ел Салвадор . "Пътят на мира" минава през някои от най-страшните места на войната, през вулканични гледки и градове в колониален стил. Основни спирки от маршрута са градовете Перкин и Ел Мозоте.
Перкин е обграден от плантации с кафе и прилича на типичен град от региона със спящите на сянка кучета и едноетажните бели къщи с теракотени покриви. В града е Музеят на революцията, където има изложба на избелели снимки, пропагандни плакати и стари оръжия, всичките - преки участници от събитията.
На няколко километра оттам е Ел Мозоте, където е било извършено едно от най-бруталните кланета по време на войната. Тук около 1000 души са били убити от правителствените сили, а единствената оцеляла е Руфина Миркес. Нейната история за клането дълго е отричана от властите, но ужасният разказ на жената е доказан от екип от специалисти, които разкопават и откриват хиляди кости в района. Днес в къщата на дъщерята на Руфина има малък музей, посветен на клането.
Друга точка от Пътя на мира е заспалият град Гуатахиагуа, който многократно е преминавал от ръцете на бунтовниците в правителствени и обратното. Днес той отново е известен със своята сложна черна керамика, която е запазена марка на племето Ленка, които знаят техниката от предците си. Ленка са древени хора, които са живели по тези земи хиляди години преди пристигането на испанците.
Пътят на мира не е нито славен, нито помпозен, ами изглежда точно като една начупена линия, която директно свързва миналите кръвопролития с бедността, която задушава обществото в Ел Салвадор в наши дни. Музеите и местата по маршрута не са модерни, нито добре поддържани и важното е, че въобще съществуват, а оръжията по стените са стряскащи по своята автентичност. С тях наистина са били убивани хора.
В днешно време пътищата в латиноамерикаската държава са пооправени, националната валута е щатския долар, икономиката е сравнително стабилизирана, но изглежда, сякаш Ел Салвадор не може да се спаси от насилието, тъй като безработицата и неграмотността са високи и в момента страната на практика е управлявана от въоръжени банди, а броят на жертвите през тази година напомня за този през войната. Което означава, че като нищо след 25 години може да има още един Път на мира, посветен на жертвите от нашето време.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
